Всяка седмица България губи около 10 души на пътищата, а статистиката ни поставя на второ място в Европейския съюз (ЕС) по смъртност при пътни инциденти. През последните години парламентът прие редица промени в законодателството, поставиха се стотици нови камери за контрол на скоростта, а глобите се увеличиха значително. Въпреки всички тези мерки, резултатът остава непроменен. Проблемът явно не се крие в липсата на правила и наказания, а в начина, по който цялата система функционира или по-точно – не успява да функционира ефективно.
Архив за етикет: Война по пътищата
Българските пътища: Скорост и безотговорност
Превишаването на скоростта не е нещо особено. Преминаване на знак “Стоп!” не е нещо фатално. Да изпревариш неправилно, от която страна на теб ти се иска или с каквато скорост искаш, не е нещо от значение. Докато е.
Воланът е отговорност, не оръжие
Всяка сутрин отваряме новините и виждаме едно и също – поредната катастрофа, поредният погубен човешки живот на пътя. Дежа вю, което не свършва. България от години води черната класация по жертви на пътя в Европейския съюз (ЕС). И въпреки че всички знаем причините, промяна няма. Докога ще чакаме статистиката да се превърне в лична трагедия, за да осъзнаем, че проблемът е в нас самите?
Умираме като на война – без да има война
“21-годишен прегази жена на тротоар, тя издъхна на място”, “Пиян младеж е пуснал по релсите дерайлиралия трамвай”. Тези и много други подобни заглавия пълнят новинарските сайтове с все по-голяма упоритост. Защото катастрофи стават постоянно. Дори да си говорим какви превенции да вземем срещу “войната по пътищата”, нищо съществено не се променя в тази насока.
Докога ще ни избиват джигитите на пътя?
В днешните забързани и хаотични времена в България се изправяме пред изключително много опасности. Разрухата и смъртта ни обсипват всеки нов ден. Стигнали сме дотам, че загубата на човешки живот да е поредното смъртоносно дежа вю, с което се сблъскваме, отворяйки социалните си мрежи. Войните и болестите, вилняли в миналото, вече са само спомен. Самоунищението е най-разрушителната пандемия на нашето време. Бойното поле са булевардите, а войниците са от една страна джигитите, продукт на посредствеността у нацията, а от друга (губещата страна) са невинните жертви и техните семейства.