През последните няколко десетилетия магаретата – някога обичайна част от пейзажа на българското селско ежедневие – са станали рядкост по полята и дворовете на страната.

Ако през 1990 г. в България е имало над 328 000 магарета, броят им е спаднал драстично през следващите години, намалявайки до под 40 000 към средата на 2010-те, според проучванията на животновъдни експерти и публикации в медиите.

Няколко фактора стоят зад този спад. С преминаването към механизирано земеделие през 90-те години, тракторите и автомобилите заместиха магаретата като помощници в стопанството. Младите хора масово напуснаха селата, а фермерите, които останаха, предпочетоха модерни машини пред дългоухите животни. 

Според местни животновъди и експерти, днес магарешките популации са значително по-малки и застаряващи. В някои райони липсват мъжки представители за разплод, което допълнително усложнява възстановяването на популацията. 

Магаретата в България може да изчезнат напълно, ако тази тенденция продължи, тъй като все по-рядко се отглеждат или се използват само като атракционни домашни любимци. 

В Европа общата тенденция също е за спад.

Докато в някои страни магаретата са част от традицията, в други техните популации намаляват и някои локални породи вече са застрашени от изчезване. 

Въпреки тази тенденция, край Русе съществува място, където магаретата не са нито стока, нито работна сила. В малка ферма в крайградските квартали на града семейство, спасява и отглежда магарета с една-единствена цел – да бъдат запазени.

Фермата се намира в района на квартал „Средна кула“, където напълно свободно се отглеждат около 20 магарета. Част от тях са родени на място, други са спасени от кланици. Всички животни имат имена и се третират като домашни любимци, а не като селскостопанска продукция.

Магаретата не се използват нито за работа, нито за производство на магарешко мляко.

Те са част от семейството.

Въпреки малките си размери, фермата вече е добре позната сред местната общност и заинтересовани туристи. Тук често идват родители с децата си – много от тях виждат магаренце за първи път в живота си.

За отглеждането на животните се влагат лични средства за храна и ветеринарни грижи, без да разчитат на каквито и да било субсидии – такива за отглеждането на магарета у нас не са предвидени.

Русенската ферма е малък, но ясен пример, че опазването на изчезващите животни понякога започва не с програми и политики, а с добро сърце и личен избор за постоянство.