Всички можем да се съгласим, че Студентски град е срамно място за всеки себеуважаващ се софиянец. Не са и редки шегите, че Студентски град съвсем отделно селище от София, а маршрутна линия 280 всъщност е междуградска линия.

През последните години бумът на строителство в квартала е огромен, като се появяват все повече търговски, жилищни сгради и бизнес центрове. Освен с типичните за софийските квартали проблеми като бездомни кучета и липсата на паркоместа, Студентски град се сблъсква с изключителни трудности, свързани с безсрамно многото барове, казина, дискотеки, заведения за бързо хранене и липсата на достатъчен капацитет на студентските столове. Забелязва се и отсъствието на книжарници, кина, учебно-експериментални лаборатории, а за нормални условия за живот в общежитията да не говорим:

Общежитията са в ужасно състояние. Леглата ни са стари, има хлебарки и дървеници навсякъде, а дори наскоро в стаята на приятелка имаше и плъх. Не бих могла да опиша толкова кратко колко е зле живота там. Няма къде да си сготвиш, но и няма къде да се нахраниш здравословно. Единствената нормална и изгодна храна е в столовете, но опашките там са по 40 минути постоянно. Много е трудно.

Така отговори студентка в Софийския университет на въпроса на Z Generation относно недостатъците в студентския живот в столицата.

Друг студент изтъква още един съществен проблем – всеобщото неглижиране на законите по пътя и липсващото разнообразие в нощния живот:

 Най-хубавото нещо в Студентски град е градският транспорт, който е чест, въпреки че още нямаме метро. Парковете също са приятни, но вечер е страшно. Коли карат с бясна скорост по главния път, страх те е да пресечеш. Не съм стъпвал в чалга дискотеките, но съм чувал, че е зле. Единственият начин да се забавляваш е да отидеш на чалга. Дори няма нормални барове, а не всеки ден можеш да си позволиш таксита до другите квартали с добри заведения.

За да сме плуралисти, разговаряхме и със студенти, които са доволни, че чалготеките са на „една ръка разстояние“ от тях и я няма „мама“, която да ти казва, че „да ядеш дюнери ежедневно е вредно“.

Историята на Студентски град започва още през 60-те години на миналия век. Градчето се изгражда по проект на БКП върху отчуждени земи в тогавашните покрайнини на София. Това е един от най-мащабните проекти за времето и включва изграждането на 60 жилищни блока, паркове, градини, плувни басейни и площадки за спорт. Както можем да видим и от снимките, Студентски град запазва сравнително академичен вид.

След настъпването на промените в България, Парламентът решава да прокара закон за реституиране на Студентски град, с което да започне връщането на отчуждените земи на собствениците им отпреди 1944-та година. Университетите получават автономия и право върху общежитията и терените, принадлежащи към тях. С тези законови промени и дерегулацията започва вълнообразната комерсиализация на Студентски град, споделят от dВерсия.

Знаем, че тази статия започна да придобива лек или пък не толкова лек привкус на: „Друго си беше по Бай-Тошово време!“, но понякога „не можеш да кажеш на бялото черно“. И все пак искаме да ви попитаме: Ако младите, учащите се, са бъдещото на България не е ли иронично как точно тях подлагаме на този градски ад?