Превърнаха ли се нощните заведения в България в една модерна пародия на Дивия Запад?

Банди, сбивания, кръв, изстрели от огнестрелни оръжия, ранени или дори убити хора – типична картина  – дали за Дивия Запад, дали за мутренските години на т.нар. Преход, или пък за най-обикновена вечер в Студентски град – за жалост, грешни отговори няма. Една от редовните категории новини в ранната емисия, нареждайки се до пътните инциденти, цените на стоките и обраните възрастни хора по селата, вече са инцидентите от нощните заведения. Абсурдно, но факт – места, предназначени за забавление са неизменна част от криминалните ни хроники.

Краят на седмицата е. Това може да означава само едно, а именно – препълнени клубове, дискотеки, и барове. Неделя вечер, 23 часа – едно от популярните нощни заведения в „софийския Слънчев бряг“, както някои наричат столичния квартал Студентски град, вече е пълно догоре с млади хора, дошли да разпуснат след тежка седмица.

Към средата на дългата вечер, когато купонът е в разгара си и всички изглежда са се отдали на алкохола и приповдигнатата музика, един възглас успява да се открои. Относително спокойната (като за нощно заведение) и все пак весела обстановка е засенчена от думите „Ей, боклук!“, последвани от още по-нецензурен език, извикани точно пред входа на заведението.

Не минават и 5 секунди преди да започне огромно меле

продължило над минута. В боя участват поне десетина момчета, изглеждащи на по около 20-25 години, всичките приличащи си – късо подстригани, очевидно трениращи, облечени с черни тениски, тъмни дънки и маркови обувки.

Трудно се разбира кой с кого се бие. В крайна сметка се оказва, че става дума за две групи от по 5-6 човека. Схватката се разпростира в рамките на около 15 метра по тесния, разбит тротоар пред заведението, където стоят и други от забавляващите се, излезли, за да поемат малко въздух на спокойствие. Е, не се получава. За щастие, те остават невредими, успявайки да се дръпнат навреме от екшъна. Не може да се каже същото за охранителят, който опитва да разтърве двете групи. Бързо е хвърлен през рамо на земята от едър, може би 190-сантиметров младеж, бързащ да помогне на своите другари в схватката.

В крайна сметка, с помощта на няколко човека, мелето е прекратено, а двете групи са разделени. Въпреки тежките удари, понесени от някои, цялостно всички изглеждат в добро състояние. Не се стига до по-тежки инциденти.

Успявам да проведа бърз разговор с охраната, който ми споделя, че подобни случки далеч не са рядкост. „Тук даже е спокойно! – казва ми той. – Трябва да видиш какво става по по-големите клубове, мазало е“. От него разбирам, че повечето от инициаторите на боя са редовни посетители на заведението и такива неща им се случват нерядко, а това е било от по-леките им сбивания. В случая,

причината за разправията е една от обичайните – момиче

По-конкретно, приятелката на един от младежите, което, момче от другата група се опитвало да свали. Допълва, че по принцип приятелят на въпросното момиче е доста ревнив и няма да го учуди, ако подобни свалки всъщност не е имало, а двамата просто са си говорили.

Една от барманките пък споделя, че работи от много време в клуба и се е нагледала на всичко:

За щастие, не сме ставали свидетели на смъртни случаи, но съм виждала хора да стигат до болница след подобни сбивания.

На въпроса ми дали работи със някакъв страх в таква среда, обяснява, че не ходи на работа с такава мисъл. Опитва се да се концентрира по-скоро върху забавлението и „готините“ клиенти, с които се среща. Според нея подобни гледки са нормални, особено когато хората се напият. Диалогът ни завършва с това, че и главните „герои“ тази вечер са пили немалко преди да се стигне до боя.

Вероятно именно алкохола е основният фактор за честите сбивания по нощните заведения, но каквито и да са причините, едно е ясно – баровете и дискотеките стават все по-честа арена за „мерене на достойнства“ или довършване на стари кавги. Сякаш тези мелета между съвременни мачовци са станали неизменна част от т.нар дискотечна култура, всяваща страх у всяка майка, изпращаща детето си да се забавлява и напомняща в някои моменти за честите нощни премеждия от преди вече 30-тина години. Именно случаят с момчетата, облечени в черно, каращи се за едно момиче, са пример за това, колко по-изнежени, може би, са днешните, да кажем, „мутри“. Сбивания, просто колкото да не е скучна вечерта карат хората да гледат на „героите“ на нашето време по-скоро с погнуса, а не толкова с онова почти романтично страхопочитание, с което се гледа на огромните, също облечени в черно биячи от 90-те години.