На най-високото място в българската столица се извисява или по-скоро се извисяваше един от най-грамадните паметници в страната, възвеличаващ твърде противоречивата Червена армия на несъществуващата вече държава СССР. Потискащият монумент, познат сред софиянци като МОЧА (монумент на окупационната червена армия) увековечава един от най-мрачните периоди от историята на българите и символизира диктатурата на престъпния комунистически режим, който превръща България в съветска колония в продължение на 45 години. До… 23 декември 2023 г.

През годините на съществуването си Паметникът на Съветската армия в София се превръща в символ на разделението в българското общество – Изток срещу Запад, ляво срещу дясно, демокрация срещу комунизъм, либерално срещу консервативно. Той е средище на модерната градска бунтарска младеж, но и място за поклонение на соц носталгици и комунистически апологети. Под неговата сянка се зараждат антиправителствени протести и се организират проправителствени митинги. Въпреки мрачната си символика, МОЧА се превръща в своеобразна трибуна, от която се оформя политическия диалог в България. Той може да се определи като един от стимулите, които ни провокират да се замислим за това къде сме, какво сме и какви искаме да бъдем.

На 12 декември 2023 г. Столичният общински съвет приема противоречивото решение МОЧА да бъде разглобен –

под претекст за „реставрация“

а след това да бъде преместен на друго място, където да бъде съхраняван. Предполага се, че това е Музея на социалистическото изкуство. Министерството на културата издава наредба работите по съоръжението да бъдат спрени, тъй като действията на столичната управа не са били съгласувани с него. Административният съд в София също издава заповед за спирането на демонтирането с аргументът, че липса нареждане от областен управител. Въпреки това, в ранната утрин на 23 декември 2023 г., всички инсталации на МОЧА са качени на камиони и са пренесени за складиране.

Снимките в това фотоесе отразяват началото на края на една епоха, чийто политически характер отдавна е премахнат, но в множество културни аспекти продължава да влияе над мисленето на средностатистическия българин. 2 000 години преди нас римляните

осъждали националните предатели и превратаджиите на damnatio memoriae

– проклятието на паметта, където споменът за тях бил изтриван и унищожаван, за да не помнят бъдещите поколения как държавата им е била унижавана, бидейки в ръцете на безскрупулни опортюнисти. Заслужава ли и комунистическият режим и тази съдба – само нашето общество може да отсъди. Други биха казали, че историята трябва да се помни, за да не бъде повтаряна. Кое е по-правилното решение – предстои да разберем.

В машината на времето – как е построен МОЧА?

На 8 септември през далечната 1944 г. съветските войски нахлуват в Царство България, след като малко преди това Йосиф Сталин обявява едностранно война на страната въпреки добрите отношения между двете държави по време на Втората световна война. С тяхна помощ съветските „спящи клетки“ в царството, организирани в обединението „Отечествен фронт“ свалят демократичното правителство на земеделеца Константи Муравиев в нощта на 8-ми срещу 9-ти септември и насилствено завземат властта.
Начело застава марионетният кабинет на „политическия хамелеон“ Кимон Георгиев, който се заема да нормализира отношенията със страните от антихитлеристката коалиция и да подпише примирие със СССР. На практика обаче цялата власт в страната се държи от членовете на БКП, които изпълняват стриктно заповедите на Сталин за тоталитарна съветизация на царството. Организиран е противоконституционен „народен съд“ – оръжие в ръцете на комунистите, чрез което да се разправят със своите политически противници и да унищожат политическия и културен елит на третата българска държава. Според историци, „мъчениците“ на Народния съд са над 30 000 души.
През това време на територията на България се настаняват над 600 000 войници, чиято цел е да осигурят гръб на узурпаторския режим. За тази „помощ“ страната ни плаща скъпо. Секретни споразумения между българското и съветското правителство постановяват, че пълната издръжка на червеноармейците ще се поеме от българите. Окупацията продължава до декември 1947 г. За това време страната ни изплаща за „второто“ си „освобождение“ сума равняваща се на 133 млрд. 280 млн. 719 хил. и 447 лв. в сегашни пари или повече от половината си брутен вътрешен продукт за периода 1941-1944 г.
За тази ни щедрост „братушките“ ни се отблагодаряват с масови изнасилвания, убийства, мародерства и покушения срещу цивилното мирно население. Всъщност единствените руски жертви по време на мимолетната съветско-българска война са от 14-ти септември, когато тълпа побеснели руснаци разграбват бургаското пристанище. Там се натъкват на големи количества неопределен алкохол. Ударили „спиртния джакпот“, обезумелите руснаци се нахвърлят върху течността и се напиват, без да знаят какво всъщност приемат. Последиците от вакханалията с етиловия спирт са 42 жертви, умрели от натравяне, шестима ослепели, като близо 350 души са хоспитализирани. А малко по-късно в мемоарите си царица Йоана ще опише как пияни съветски войници стрелят по двореца Врана и едва не уцелват младия цар Симеон II. 
Положението се влошава дотолкова, че дори „архитектите“ на деветосептемврийския пуч Кимон Георгиев и Георги Димитров се принуждават да пишат писма до Сталин, където в подробности описват набезите на средностатистическия червеноармеец в България и молят червения главатар да предприеме някакви мерки – нещо, което не се случва.
Независимо от опустошителните последици на Червената армия в България, „Вождът“ Димитров решава, че е редно да се увековечи нейното ретроградно присъствие на наша територия. Стига се до идеята за изграждането на паметник. Първата копка е направена на 5 юли 1952 г. и съоръжението е завършено през 1954 г. при управлението на сталиниста Вълко Червенков. Композицията е изградена в стил социалистически реализъм. Представлява 37-метрова пресечена пирамида, на чийто връх има три 8-метрови бронзови статуи на съветски войник, майка с дете и български работник. Монументът е изготвен от екип архитекти, начело с художник-скулптора Иван Фунев. Отпред със златни букви ще бъдат издялани словата: „На съветската армия Освободителка от признателния български народ“.