Вместо да празнуват по-приятния празник Св. Валентин, на 14 февруари крайнодесните младежи с обръснати глави, прикрити и неприкрити татуировки на свастики, отново ще излязат по улиците в памет на генерал Христо Луков – убеден български фашист от времето на втората световна.

Проблемът е ясен – историят се изкривява и се правят опити нацистикият режим да бъде реабилитиран. Но по-големият проблем е друг – защо Столична община за поредна година не прави нищо по въпроса, освен да направи символична забрана?

Борбата с миналото не е довършена

Историята показва, че нацистите губят Втората световна война. Но в действителност те губят само физическия аспект, а фашистката пропаганда продължава с пълна сила да действа и все повече объркани младежи да се припознават в уж „заклеймените“ идеи на нацистката идеология.

Това се наблюдава в Западна Европа – крайнодесните партии, макар и не точно с нацистки убеждения, печелят все повече и повече гласове и симпатии.

В България, поради липсата на адекватно политическо разделение спрямо лявото и дясното, имаме само популисти и корумпирани мутри. Но това не пречи на движения като Български национален съюз да съществуват, а точно обратното – тъй като едно такова движение има ясно изразена политическа позиция е по-лесно за хората да кажат „Те имат ясна политика, аз ще стана част от тях.“

Парадоксалното е, че у нас след края на ВСВ се тачи другата крайност – комунизмът. Следва логичната мисъл, че над 40 години комунистическа (и особено антинацистка) агитация напълно са заличили всеки опит нацистките убеждения да бъдат приети от хората.

Двата фронта на проблема

Всъщност тези убеждения не си отиват поради две причини – склонността на глупавите хора да изпадат в крайности и бездействието от страна на властта – нацизмът подобаващо е определен за уродлива идеология, отговорна за смъртта и страданието на милиони, но същевременно няма реално наказание за тези, които я следват.

От друга страна в България има и проблем с равносметката за комунистическото минало и комунистическата идеология, която безспорно е нанесла почти толкова вреда, колкото фашизма. Понеже няма „обвинени“, по-глупавите антикомунисти възприемат идеите на другата крайност (поради черно-белия светоглед, присъщ на повечето крайни и глупави хора).

Затова, вместо на 14 февруари софийските улици да бъдат изпълнени с влюбени млади двойки, те ще бъдат бойното поле на фашисти и антифашисти.