Пътуването с БДЖ е приключение. Гарите се модернизират, но машините са остарели. Не даваш много пари, но плащаш с времето си. Понякога е шумно и претъпкано, понякога – спокойно и уютно. По пътя срещаш непознати, които ти разказват любопитни истории. Обстановката създава възможности за интересни снимки.

През подземния вход на Централна гара – София минават стотици хора всеки ден – заминаващи, пристигащи, чакащи своите близки. Често има и бездомници.

Гарата не е от най-модерните и луксозните. Но пък работещите в нея се грижат за безопасността на хората. Чистотата вътре е в контраст с мизерията отвън.

Пред касите винаги се образуват опашки. Накъде ли са се запътили всички тези хора? Замислих се…

Може би се прибират по родните места. А може би просто искат да избягат за малко – някои от големия град, други от реалността… или пък търсят топлина и подслон.

---

Омръзна ми да стоя в чакалнята и се отправих към пероните, въпреки студеното време.

Докато снимах, един от работниците ме приближи. Разказа ми, че последните числа разкриват мощността на локомотива. Този може да тегли след себе си до 27 вагона.

Повечето влакове са стари и ръждясали. Въпреки това артистите по душа виждат в тях възможност да изразят себе си.

---

Преди да тръгне влакът, имах шанса да разговарям с момичето от снимката и да си “открадна” няколко кадъра, докато се качва.

По време на една от спирките реших да се поразходя. Оказа се, че жената е в моето купе. Това е първото й пътуване с влак от 10 години. И на двете ни бяха продали места, които не съществуват.

До мен се возеше и специален пътник – шестгодишната Лори, която често придружава стопанката си.

Направих тази снимка, когато влакът пристигна на моята гара. Успях да изляза секунди, преди отново да тръгне.

Пътуването с влак невинаги е приятно, но пък те среща с различни хора и различни съдби. Завърших поредното приключение, обогатена с нови истории и любопитни кадри.