Народът забавя, но не забравя!
Мили управници в оставка, протестите срещу вас показаха, че държавата ни още е будна. Будно е младото поколение, което смятахте за неспособно да състави мнение и да го изкаже по аргументиран начин. Масовото им присъствие на протестите показа, че този стереотип е изветрял, а вашите критики и тези на „експерти“, използващи неопитността на младите като начин за делегитимация на мащабните демонстрации против наглостта ви – безпочвени. Будни са и всички, които не спадат към поколението Z, а вече десетилетия мръзнат по площадите в дъжд, сняг или вятър и непримиримо ви повтарят – ще сме тук, докато не спрете да крадете.
За жалост обаче, вие така и не спирате да крадете, а борбата ви за електорат представлява не толкова битка за доверието на хората, които сте длъжни да представлявате, колкото сблъсък между добре смазани системи – кой повече ще си придърпа. Кой ще позиционира повече свои фирми на печеливши позиции в обществени поръчки, кой ще се сдобие с по-тлъста квадратура в елитни софийски квартали или летни резиденции на преференциални цени или кой ще си заложи по-доходоносни тайни касички с кухи пари в държавния бюджет в категория „непредвидени разходи“.

А ние не сме глупави и, вярвайте ми, знаем, че са си баш предвидени. Те все така случайно се наливат в определени банки, все така случайно си изтичат към офшорни фирми, случайно свързани с неслучайни лица и все така случайно си изчезват, а вие случайно не ги търсите. Но нали пък затова казват – политиката е бизнес. Поне така ориентирането на нас „обикновените“ във вашите съмнителни процеси става лесно. И влиза старото клише, което и до днес е, а и може би завинаги ще остане, толкова актуално –
следвай пътя на парите!
Хората на площадите обаче са единствените, които могат да регулират наглостта ви. И вие за пореден път сте свидетели от първо лице, за което съжалявам, но не ви съжалявам. Вероятно съвсем скоро паметта отново услужливо ще ви изневери и ще повторите същите грешки. Когато властта се концентрира в няколко лица, олицетворяващи олигархичния и диктаторски метод на управление, бавно корупцията и зависимостите се прокрадват и в съдебната система. Системата, от която се очаква да раздава правосъдие и да защитава спазването на закона, а не вашите интереси. Моралът обаче душата изпълва, но джобчето не пълни. Така или иначе първото е вече „кауза пердута“, за какво да се биете с вятърни мелници?
Когато обаче изкарате на показ арогантността си, мислейки се за недосегаеми, тогава народът напомня за себе си. Тези хора, които мислите, че сте приспали със захаросаните си фрази по безсмислени брифинги, празни обещания и слушащи постоянни прояви на вербална и физическа агресия от страната на уж възпитани и високообразовани личности, точно тези хора не спят. И когато реакция липсва от институциите, реагират те. Същите, които са готови да жертват своето свободно време, за да ви покажат, че ви мразят, а вие отново повтаряйте, че някой им плаща.
Удобни са министерските кресла, но точно когато сте се наместили добре, се намира кой да ви свали на земята. На площада. При хората, за които толкова усилено твърдите, че се грижите. Хората, които твърдите, че ръководите успешно. И може би когато сте рамо до рамо с тях, ще видите всъщност колко откъснати от реалността сте. И колкото и контрапротести да организирате, колкото и бусове да докарате, пълни с хора, на които дори не можете да обясните защо давате пари, какво трябва да говорят и къде ги водите, и
колкото и фалшиви бюлетини да натъпчете в урната
инвестицията ви ще бъде все така напразна.
Защото обществото може да разсъждава, то не е сляпо и има свой праг на търпимост. И когато безпардонно го погазвате с идеята, че на вас никой не може да ви държи сметка, слезте от бронираните автомобили, дайте отпуск на телохранителите си поне за ден и се огледайте. Огледалото е там долу на площада. И всеки един от тези млади, стари, българи, турци, роми, всеки един от тях е там специално заради вас. И въпреки опитите да се скриете от народната любов, тя ще ви намери, там където най-малко желаете – изборните секции.