Всяка сутрин отваряме новините и виждаме едно и също – поредната катастрофа, поредният погубен човешки живот на пътя. Дежа вю, което не свършва. България от години води черната класация по жертви на пътя в Европейския съюз (ЕС). И въпреки че всички знаем причините, промяна няма. Докога ще чакаме статистиката да се превърне в лична трагедия, за да осъзнаем, че проблемът е в нас самите?

Причините са болезнено ясни: безконтролно шофиране, липса на уважение между участниците в движението и почти пълна безнаказаност. Джигитите на пътя – онези самоуверени „герои“, които смятат, че законите не важат за тях – не се страхуват нито от глоби, нито от камери. Те карат със 150 км/ч в града, публикуват клипове в социалните мрежи и дори се хвалят със своята „смелост“. А обществото? То реагира възмутено за ден-два, след което забравя… до следващата катастрофа.

Не по-малка е вината и на държавата. Контролът е слаб, санкциите – символични, а присъдите – рядкост. Колко пъти сме чували за тежки катастрофи, при които виновникът получава условна присъда? Какво послание изпращаме така – че животът няма стойност? В държава, където шофирането пиян или дрогиран води до лека глоба, моралът също се изпарява.

Но промяната трябва да започне не само от институциите, а от всеки от нас. Да престанем да гледаме на пътя като на арена за надмощие. Да осъзнаем, че воланът е отговорност, не оръжие. И че зад всеки фар отсреща стои човешки живот – може би нечий баща, дете, приятел.

Дежа вю-то може да свърши. Нужно е само едно – съзнание и решителност. Ако не искаме да живеем в държава, в която всеки ден започва с черна хроника, трябва да започнем от себе си. Докато не е станало твърде късно.