“21-годишен прегази жена на тротоар, тя издъхна на място”, “Пиян младеж е пуснал по релсите дерайлиралия трамвай”. Тези и много други подобни заглавия пълнят новинарските сайтове с все по-голяма упоритост. Защото катастрофи стават постоянно. Дори да си говорим какви превенции да вземем срещу “войната по пътищата”, нищо съществено не се променя в тази насока.

Неотдавна бяха приети промени в Закона за движение по пътищата, които целят да установят по-строг контрол над шофьори, превишаващи скоростта в определения участък, както и над пешеходци, пресичащи с телефон в ръка.

Колкото и да са строги обаче правилата, катастрофите по пътя няма да намалеят, ако не възпитаваме грижа и отговорност към другите първо в себе си, а после и в нашите деца. 

За 2024 г. са загинали 478 души при пътнотранспортни произшествия (ПТП). В сухата статистика обаче се крият очернени за цял живот семейства, хиляди осиротели деца, разрушени мечти и надежди за бъдещето. Спомнете си, че известният журналист Милен Цветков загина при тежка катастрофа на Великден 2020 г. Кадрите от охранителните камери нагледно илюстрират бруталността на неговото убийство, когато колата му буквално е пометена от 22-годишния Кристиян Николов. 

В кръвта на Николов са открити следи от наркотични вещества, а през 2023 г. Върховният касационен съд постанови, че “престъплението е извършено при евентуален умисъл”.

Но Милен Цветков умря

С неговото убийство умря и частица от надеждата за свободна и критична към властта журналистика в България. 

Над 11 хиляди души са загинали от 2008 г. насам при ПТП. Единадесет хиляди прекъснати преждевременно животи. Без бомби или летящи дронове и ракети, без открита война на една срещу друга държава…

Спешните мерки, които можем да вземем, включват засилено обучение в училище за безопасност по пътищата, по-висока летва за преминаване на шофьорските курсове и други подобни. Дългосрочното и устойчиво решение на проблема е във възпитанието чрез училището и в семейството на отговорни и мислещи личности. А не в

поощряването на агресия, егоизъм и самовлюбеност

на младите хора чрез постоянното облъчване, че “морето ти е до колене”, а целият свят е твой и всички са ти длъжници. 

Ако учим децата, че всичко е оправдано в името на щастието и парите, че човекът не струва, катастрофите ще продължат да са един от централните проблеми за нашето общество.