В днешните забързани и хаотични времена в България се изправяме пред изключително много опасности. Разрухата и смъртта ни обсипват всеки нов ден. Стигнали сме дотам, че загубата на човешки живот да е поредното смъртоносно дежа вю, с което се сблъскваме, отворяйки социалните си мрежи. Войните и болестите, вилняли в миналото, вече са само спомен. Самоунищението е най-разрушителната пандемия на нашето време. Бойното поле са булевардите, а войниците са от една страна джигитите, продукт на посредствеността у нацията, а от друга (губещата страна) са невинните жертви и техните семейства.