В днешните забързани и хаотични времена в България се изправяме пред изключително много опасности. Разрухата и смъртта ни обсипват всеки нов ден. Стигнали сме дотам, че загубата на човешки живот да е поредното смъртоносно дежа вю, с което се сблъскваме, отворяйки социалните си мрежи. Войните и болестите, вилняли в миналото, вече са само спомен. Самоунищението е най-разрушителната пандемия на нашето време. Бойното поле са булевардите, а войниците са от една страна джигитите, продукт на посредствеността у нацията, а от друга (губещата страна) са невинните жертви и техните семейства.
Днес се събуждаме с новината за поредната пролята кръв. Поредният ден, който започва с убийство на пътя. Различно е само мястото. Днес е Лом, вчера беше София, а преди това Бургас. Убиецът и жертвата са константи. Виновникът отново е млад младеж на около 20-годишна възраст, а прегазената е жена, прибирала се към своя дом, след като е напазарувала в кварталния магазин. Отново превишена скорост, отново неправилно изпреварване и отново невинна жертва. Профилът на убиеца е същият. Нищо учудващо – 7 нарушения за малкото време, в което има книжка.
Но каква е причината за тази касапница по улиците? Кой е виновен за всички тези жертви?
Посредствеността и безхаберието. Социалната опасност, която те представляват, е огромна и заразява нашето общество. “Заразените” живеят в изкуствен свят, в който царуват бабаити и престъпници. Тези хора са така наречените “джигити”. Младежи, току-що изкарали книжки,които се изживяват като професионални рейсъри. Играят ролята на живота си, но филмът, който сами режисират точно за миг се превръща в трилър или хорър.
Какво превръща тези деца, навършили пълнолетие, в потенциални убийци на пътя?
Първият виновник е властта в България. “Корозията” в обществото започва от корумпираните институции и лошото управление. Те са виновни за безнаказността по улиците. Друг проблем са и комфортните времена, в които живеят днешните младежи. Техният живот е прекалено лесен. Още с взимането на книжка получават наготово кола от мама и тате, за която дори не са се потрудили. На тези години младите хора нямат добра представа за кое е редно и кое не. Не са се сблъсквали с трудностите на живота. Смятат се за безсмъртни и живеят сякаш няма какво да губят. Застават зад волана в новата си бърза кола, и единственото, което имат за цел е да задминат останалите с мръсна газ.
Истината е, че скоро няма да видим края на това самоунищожение по пътищата на България. Светогледът на обществото е сбъркан и ценностите са напълно преобърнати. Деградацията спира всякакво развитие на хората. За да се справим с този хаос трябва всеки от нас да разбере цената на човешкия живот преди да е прекалено късно. Избиването на хиляди хора трябва да престане, но преди това обществото трябва да се промени.
Z Generation 