Замисляли ли сте се какво би се получило, ако Шон Бейкър и София Копола режисират филм заедно? Е, аз лично не бях мислила по въпроса, но може би крайният резултат щеше да е нещо подобно на „Последната танцьорка“ – новия филм на Джия Копола с Памела Андерсън в главната роля. 

„Последната танцьорка“ е филм за сблъсъка между красивите, заслепяващи фантазии и прозаичната, трудна за преглъщане реалност. Главната героиня Шели (Памела Андерсън) е наивна мечтателка, която вече около тридесет години танцува в известно шоу в Лас Вегас. За разлика от своите по-млади колежки, Шели не приема шоуто просто като работа, а като начин на живот. Тя още пази романтичния спомен за Вегас от осемдесетте години, когато танцьорките, превъплъщение на изяществото и стила, са се ползвали със славата на същински холивудски звезди. Бляскавата фантазия на Шели обаче е напът да рухне, щом става ясно, че легендарното шоу ще бъде свалено от сцената и заменено с ново, по-актуално и по-пошло.

Подготвяйки се за последното си представление, Шели започва да преосмисля изборите от миналото си и да си задава въпроси относно несигурното бъдеще. Как изобщо може да продължи с живота си, след като ѝ отнемат това, в което тя години наред е влагала цялото си време, страст и енергия? В името на мечтата си да е на сцената Шели е пожертвала всичко останало, включително и отношенията с дъщеря си Хана (Били Лорд), като я е оставила да живее при друго семейство. Макар и майката да прави опити отново да се сближи с дъщеря си, годините отсъствие се оказват трудни за преодоляване.  

Според Джия Копола в основата си „Последната танцьорка“ е история именно за връзката между майка и дъщеря.

Да, Шели е лош родител по много критерии, но филмът не цели да я осъжда, а да представи и нейната гледна точка на работеща самотна майка. Опитът да се подходи с разбиране към главната героиня е очевиден, но не особено сполучлив, тъй като Шели остава недоразвит и до голяма степен повърхностен персонаж. Повечето сцени представят героинята на Памела Андерсън като егоцентричен и безотговорен човек, прикован от носталгия по младостта и бляскавото си минало. Затова съдбата на Шели предизвиква по-скоро съжаление у зрителите, отколкото разбиране или състрадание.

Въпреки недостатъците в сценария филмът е безупречен във визуално отношение. Операторката Отам Дюралд Аркапау, с която Копола работи и по предишните си два филма („Пало Алто“ и „Мейнстрийм“), отлично пресъздава на екрана вътрешния мечтателен свят на Шели. Решението „Последната танцьорка“ да бъде заснет на 16-милиметрова кинолента създава топло чувство на носталгия у зрителя. Дори сцените, снимани на обикновен паркинг, носят романтичен ореол благодарение на ефирното улавяне на светлината, както и на прекрасния саундтрак, дело на Андрю Уайът.   

„Последната танцьорка“ бележи и новото начало в актьорската кариера на Памела Андерсън.

Досега тя беше позната предимно с ролите си в „Спасители на плажа“, „Бодлива тел“ (1996), „От руса по-руса“ (2008) и още няколко филма с доста съмнителни качества. Този оскъден опит в киното дава почва на много зрители да подхождат скептично към възможността Андерсън да бъде и сериозна актриса. С превъплъщението си в „Последната танцьорка“ обаче тя доказва, че е много повече от секси блондинка, която може да тича добре по плажа. Актрисата разкрива, че с този филм Джия Копола е „спасила живота ѝ“, защото ѝ е дала шанс най-накрая да направи нещо истински значимо. Макар и актьорската игра на Андерсън да не е напълно съвършена и в определени сцени да изглежда леко инфантилно, всеки може да усети с колко страст, желание и отговорност е подходила актрисата към образа на Шели.

Въпреки че Памела Андерсън е звездата на филма, останалата част от актьорския състав по нищо не ѝ отстъпва, а в някои моменти дори я превъзхожда. Джейми Лий Къртис е истинска фурия в ролята на Анет – най-добрата приятелка на Шели и бивша танцьорка. Почти карикатурният ѝ образ внася голяма доза забавление и свежест във филма, а сцената, в която прави импровизиран танц под звуците на “Total Eclipse of the Heart” е сред най-запомнящите се от целия филм. Бренда Сонг и Кирнан Шипка в ролите на две млади танцьорки, за които Шели е не просто колежка, а майчина фигура, също са силна екранна подкрепа за Памела Андерсън. Дейв Батиста, един от малкото мъже в актьорския състав, е страхотен в сдържаното си, но нюансирано преобразяване в Еди, продуцента на шоуто.

Заслужава ли си да гледате „Последната танцьорка“?

Ако сте почитатели на независимото американско кино, със сигурност си заслужава да дадете шанс на „Последната танцьорка“, макар и филмът да залага малко повече от необходимото на външния вид и въздействащите картини, отколкото на съдържанието. Джия Копола бавно, но сигурно започва да се утвърждава като един от съвременните американски режисьори, притежаващи силна творческа визия и разпознаваем стил. Въпреки че „Последната танцьорка“ не е най-успешният ѝ режисьорски опит до момента (фаворит си ми остава дебютният ѝ „Пало Алто“), вярвам, че най-добрите ѝ филми тепърва предстоят.