Среброто никога не е блестяло толкова силно на световно първенство по волейбол. Там, където мъжкият ни национален отбор извоюва второто място след една изключително силна кампания.

Посрещнаха героите в Турция почти като царе. Червен килим, бели рози, медали, радост. На площад „Св. Александър Невски“ хиляди българи – единни и щастливи, чакаха волейболните ни звезди. За момент да ги видят на живо, да покажат подкрепата, гордостта и признателността си.

Каква е реалността?

Тя съвсем не е толкова празнична, колкото се опитаха да ни я представят. Така наречената класа на българския волейбол е всъщност личната класа на всяко едно от българските момчета, резултат от личния им труд въпреки всички
лишения, травми и трудности. Пример за това е Александър Николов, който лекуваше тежка контузия точно преди старта на световното във Филипините. Брат му – Симеон Николов, пък се контузи в груповата фаза и не се знаеше ще доиграе ли турнира.

Въпреки това те излязоха на игрището и показаха колко добри са всъщност. При посрещането червеният килим и белите рози са за сметка на годините, в които те са учели основните пасове в стари зали с дървен под, покрив, прокапал от дъждовете, със съблекални оборудвани само с по две пейки и общи мухлясали, разбити бани. Благодарността на институциите е символ на лицемерието им към спорта, чиито играчи са оставени дори без здравни осигуровки.

Признателността и уважението, които се изсипват по адрес на волейболните ни герои от страна на властимащите е един жалък опит да се припишат заслуги за успеха. Българските народни представители подкрепят волейболистите и заради това отборът бе посрещнат и в Парламента. Момчетата бяха наградени и от президента, Румен Радев, с почетни плакати. Всичко това бе символ на уважението на държавата към спортистите. Дали това е така обаче?

Отношението на държавата към волейболистите

В интервю за Дарик радио капитанът Алекс Грозданов сподели, че
момчетата от националния отбор нямат здравни осигуровки. Любомир Ганев пък коментира пред медиите, че не е отделена и „една стотинка“ от държавата за заплатата на Бленджини. Това само по себе си представя истинското лице на държавниците към спортистите ни.

Според кмета на София, Васил Терзиев, Столична община е подкрепила българския волейбол за последните 2 години със сумата от 600 000 лв. – за отбори, турнири и развитието на млади таланти. Общинските средства са крайно недостатъчни за
развитието на школите, клубните отбори или националния ни отбор. Заради това на гърдите на волейболистите стоят имената на казино, чуждестранна верига хранителни магазини и чак тогава се забелязват трибагреникът и шевицата ни.

Значението на постижението

Среброто на световното първенство по волейбол е една победа, изписана със златни букви в историята на българския волейбол. Но е сътворена благодарение на личния труд на треньорския щаб и на упоритостта на българските волейболисти, не на българските народни представители или на общините.

Това сребро е началото на златния път на момчетата ни, но сега е време България да реши дали ще ги забрави до следващия им успех, или ще стане ,,златна за тях“, като ги подкрепя и окуражава във всяко едно начинание, без значение дали е победа, или загуба.