Нека си представим за момент, че никога досега не сте чували името Михаела Филева. Чудите се коя е ли? Ако попитаме самата нея, тя ще отговори „организиран и последователен човек, който съвсем осъзнато е подчинил целия си живот на музиката и това да се развива в нея“. Но понеже казва, че „е много трудно човек да се самоопределя“, аз мога да добавя…
Често се питаме как сме, често се лъжем. Бягаме от отговорите – независимо дали сме тези, които трябва да ги дадат, или онези, които трябва да ги чуят. Искреният отговор на този въпрос прави разговора сложен, тежък, тягостен. Клишетата обаче писват, табутата се вдигат и е крайно време да се замислим, дори когато се намираме в „онова тъмно място, което е по-страшно от загасена лампа в детска стая“. Тук бягство няма, тук чувствата говорят.