Нека си представим за момент, че никога досега не сте чували името Михаела Филева. Чудите се коя е ли? Ако попитаме самата нея, тя ще отговори „организиран и последователен човек, който съвсем осъзнато е подчинил целия си живот на музиката и това да се развива в нея“. Но понеже казва, че „е много трудно човек да се самоопределя“, аз мога да добавя…

Когато някой е истински благороден, добър и стойностен човек това винаги си личи. Видимо е не само в действията, но и в думите, в излъчването, в усмивката. А нейната усмивка е отличителна! Енергията ѝ е заразителна и отношението ѝ – винаги с любов.

Отвсякъде получава комплименти, но сякаш ги изпитва, предпазлива и самокритична е. Не се доверява лесно, не фамилиарничи. Каквито критерии е поставила на себе си, такива изисква и от хората, с които работи. Не се ядосва лесно, не се страхува от промяната и вярва, че доброто може да бъде намерено във всеки! Тя е пример за стил и класа. Мисля си и гледам блясъка в очите ѝ, когато се смее… Кара те да се усмихнеш и ти!

Имало е период в живота ѝ, когато си е представяла в бъдеще да бъде IT специалист. Малко странно изглежда да си го помислим от днешната перспектива, когато има успешна музикална кариера.

Най-правилното е да избираш това, което ти казва вътрешният глас, за да имаш усещането за мисия. Че променяш света и мястото, където живееш към по-добро с това, което правиш.

Когато идва моментът да избере каква е нейната мисия и какво осмисля живота ѝ – музиката надделява. Затова не е учудващо, че не може да си представи ден, в който да не прави това, което обича най-много. А то идва със своята цена, която явно си струва да бъде платена. Казва, че заради малкия пазар в България не е усещала „тежестта на короната“ на славата.

Дори на въпроса дали медийният интерес не ѝ идва в повече понякога, отговаря, че по-скоро се притеснява дали с многото си медийни изяви не омръзва на публиката, дали има нещо различно, което да каже всеки път. „Старая се да не словоблудствам“, добавя.

Да отвърнеш на лошото с добро

„За щастие безкрайно рядко се случва някой да престъпва границите на доброто възпитание“. А когато това се случи тя отвръща „с любов, с желание да промениш към по-добро, да дадеш по-добър пример. Не да порицаеш или да посочиш с пръст, а да покажеш, че има и алтернатива. Много често всъщност хората откликват на доброто отношение. Ако на лошото отвърнеш с лошо, в пространството остава негативна енергия.“

Ако отвърнеш с добро, обикновено хората се спират за миг и осъзнават, че има и друг начин.

Не можем да не споменем и последната песен на Михаела „Обсебен“, която излезе в началото на декември и вече оглавява класации. Осемдесетарското звучене и визия са поредните неща, с които певицата се предизвиква. Не се страхува от промяната и умишлено я търси, когато тя води към развитие в положителна посока. Харесва ѝ да се вижда в различна кожа – визуално или концептуално.

Според мен това означава да бъдеш артист – да си хамелеон, във всеки смисъл на тази дума…

Има още едно качество обаче, което я описва не само като артист, но и като човек – отборен играч. Без да съм я попитала тя започна да ми разказва за хората, с които са работили по „Обсебен“ – от румънския екип на Global Records и Ангел Проданов, до режисьора на клипа Крис Захариев, танцьорите от Rio Crew и хореографа им Радостина Точева. Винаги го прави – не пропуска възможност да отдаде заслуженото на екипа си!

Повечето хора, с които работи са с нея от началото на кариерата ѝ. В членовете на екипа си търси две основни качества – лоялност и желание за развитие. „Колкото изисквам от себе си, а то въобще не е малко, неизбежно го изисквам и от хората около мен. И за да бъдем съмишленици трябва да вървим заедно, да се развиваме и откриваме нови хоризонти.“

Пристрастна съм,

признавам…  Много ли ми личи? Просто не мога да остана безразлична към човечността, към непринуденото и непреструващо се благородство – мисля че тази дума много добре я описва. На шега Михаела казва, че е самокритична може би, защото е била лошо възпитана. Но това не е вярно! Доброто възпитание е оставило отпечатък в личността, която е тя днес. Колкото и размити понятия да са доброто и злото в съвремието ни, има нещо различно, нещо светло, което не може да се скрие, когато човек го носи. В друго свое интервю тя споделя:

Много се опитвам да бъда добър човек… Понякога не си най-добрата версия на себе си, но Бог ми е свидетел, че винаги се опитвам с добро. И е толкова по-лесно да се живее така!

А когато дойдат трудностите намира „Опора“ в най-близките си хора. Казва, че те са единствените, които могат да я ядосат. „Не съм усъвършенствала това да не позволявам дори на тях да ме вадят от кожата ми, но мисля че това е в реда на нещата.“ „За тези хора най-много ни пука. Те са тези, които осмислят всеки успех.“

А какво е успехът? 

Всеки има различна дефиниция, която често е дълбоко в нас и има силата да ни задвижва. „С времето усещане за успех ми носи чувството за спокойствие, вътрешен мир и баланс. Ако в работен план всичко е чудесно, но в личен не е, какъв успех е това? Ако успяваш да движиш нещата, които за теб са приоритети в баланс и хармония и да бъдеш спокоен и щастлив с това, което имаш – това е нещо, което ме кара да си казвам „Беше добра година“. Ако едното е на цената на другото, що за успех е това?“

Михаела е научила този урок по трудния начин –

Особено в началото на музикалния ми път съм правила страхотни компромиси с личното ми време, дори със спокойствието ми, да не казвам и със здравето, за да се случат някакви неща. И виждам, че това не е начинът.

„Макар това да е една работна етика, която масово се счита за правилна. Това да си работохолик е нещо, за което хората да те поздравяват, това да не почиваш, да си нон стоп на разположение. Но истината е, че балансът е нещото, което в дългосрочен план може да те изведе на местата, на които искаш да бъдеш, както в работно отношение, така и в личен план.“

 „Избирам грешките в същия ред“

Балансът е тема и в последния албум на Михаела – „Ин и Ян“. Дали може да бъде намерен или е необходимо непрестанно да бъде търсен? По-важното е осъзнаването на нуждата от него. За повече от 10 години на сцената Михаела признава, че е правила и жертви, за които обаче не съжалява. Вярва, че преминаваме през трудностите с причина и, че те са част от пътя, който я е довел там, където е в момента.

Ако мога нещо да върна във времето, то би било, ако съм наранила някой човек.

„Иначе нещата, които да спестя на себе си… те са били някакви уроци, които наистина са те направили това, което си ти в момента.“ Съвсем ясно го казва и в песента си „Изгубени в рая“ – „ако питате, без да се колебая, избирам грешките в същия ред“.

Освен трудностите по пътя целеустремеността, дисциплината и упоритостта ѝ също я определят. Доброто планиране ѝ помага да осъществява целите, които си поставя, дори тези, които първоначално звучат налудничаво. Неведнъж по време на разговора ни споменава „Есмералда. Парижката Света Богородица“ – спектакъл на Старозагорската опера, където Михаела излиза от зоната си на комфорт и влиза в главната ролята на Есмералда. Дисциплината ѝ помага да премине през репетиционния процес, който определя като „казарма“. „В края на този период ти излизаш абсолютен войник, което съм сигурна, че тепърва ще личи и в нещата, които правя на поп сцената, тъй като неизбежно то те развива по-глобално като артист.“

---

– Кога беше последният път, в който отвори „Нова страница“ в живота си?

– Аз сравнително често го правя. Участието ми в мюзикълния спектакъл определено беше нова страница за мен. Беше абсолютно бяло платно, на което заедно с целия екип, който работи по него, групово рисувахме, за да видим какво ще се получи накрая. Много съм щастлива, че отзивите за този спектакъл са толкова добри, защото явно хубава страница се е получила.

– Мислиш ли наистина, че любовта може да е на „Приливи и отливи“?

– Тя винаги е – поне това усещане за физическата споделена любов. Обичта е вече нещо, което е константно и, което избираш всеки ден съвсем осъзнато.

– Какво има „На другия край на света“?

– Всичко това, което е и тук. Бягството до другия край на света обикновено не води до големи промени, тъй като носим идеите и емоциите си винаги с нас. Докато не се освободим от тях дори на другия край на света сме си тук. И обратно – тук, с правилната работа върху тези неща можем да отидем на другия край на света.

---

И като говорим за промяна – според Михаела е крайно време да обявим „Бойкот“ на липсата на критично мислене,

за да взимаме по-информирано решения за нещата, които са важни – от политическа обстановка, до възпитание на добър вкус в изкуството.

С очите си станах свидетел на това как с изкуството си Михаела се опитва да възпитава и дава добър пример. Не, защото е на сцената, не, защото търси одобрение, а просто, защото е приела това за част от своята мисия. Може би от всичко, най-важно е от примера ѝ да запомните едно – опитвайте се да бъдете добри хора, работете здраво за това, което обичате и ви осмисля, почивайте си, намирайте баланса, сложете цели в живота си и ги преследвайте. Обичайте!

И когато повече хора го правят, може би светът ще отвори една нова страница в историята си…