Културата е израз на човешкото съществуване и огледало на различията в начина на живот, историята, ценностите и нормите, които обединяват една група от хора. В по-общ план понятието култура е събирателен образ на постиженията, нагласите и вярванията в хода на човешката еволюция. Още с появата ни като род културното богатство допринася за личностното формиране на човек, а способността му да твори и да преоткрива света чрез творчеството си е дар, който регулира посоката на културно-историческия процес и дори в известен смисъл това на нашата еволюционна съдба.   

  

Творчеството е израз на нещо красиво и една от най-висшите способности на човек е да създава. Още от дълбока древност нашите първобитни представители са осъзнали тази си своя способност и благодарение на нея са превърнали изкуството във важна част от ежедневието си. Всичко е започнало много просто – с няколко черни въглени и пещерните стени, по които нашите прародители са шарели най-различи образи и предмети. Пресъздавали са случващото се в животите им и така са оставяли някаква следа от себе си в хода на човешката история. Чрез творчеството човешкият ум се развива. Великият учен Алберт Айнщайн накратко е казал, че няма по-значимо нещо от въображението, защото именно чрез него се ражда изкуството в една или друга форма, а благодарене на него човек може да постигне невъзможното.

Според пирамидата на ценностите на Ейбрахам Маслоу може да се твърди, че

изкуството е резултат от себеактуализацията на човек

която се свързва с утвърждаването на нови ценности и идеали. Творчеството води до преоткриването на човешкия дух и е висша форма на съществуване, защото много хора се изживяват чрез него. То е експресивен и дори монументален акт – насочено към външния свят и хората в него – и като такова то може да бъде предназначено както за широката публика, така и за елита. В тази връзка разногласията и противоречията в културния свят се появяват въз основа на достъпността на изкуството.

Един ненадминат талант, оставил своята следа в човешката история чрез изкуството, Анди Уорхол разгърнал цялото си творчество в епицентъра на този проблем – защо не всеки може да се докосне до всеки вид изкуство и защо има такова, което е определено само за една група от хора. В търсене на отговора Анди създава ново течение в историята на изкуството и прави достъпно онова, което до преди неговата дейност не е било. Този ексцентричен представител на попарта превръща масовата тогавашна култура в изкуство, като я популяризира в своята фабрика за масово производство на изкуство.  Името му и до ден днешен се слави по цял свят и е известно най-вече с даването на старта на една култура еволюция, неодобрявана и презирана от много критици.

Анди Уорхол е само един от малкото примери, които осъзнават по-скоро трансцеденталната стойността на изкуството, въпреки че с „масовото производство на изкуството“ до известна степен той обезценявал стойността му. Защото изкуството, във всичките му форми, е израз на личността, която го създава и точно заради това по презумпция е толкова уникално и творението му. Едва ли някога на света ще се появят същите емблематични творци като Шекспир, Микеланджело, Леонардо да Винчи, Моцарт, Фрида Кало, Майкъл Джексън, Пейо Яворов и много други признати артисти от най-различни сфери, които са доказали себе си като такива чрез своя гений, оригиналност и неподправена творческа интуиция. Чрез творенията си те са оставили своя отпечатък в историята на човечеството и са създали нещо неповторимо, което в една или друга степен е променило света. И може би това е истинската цел на изкуството –

не само да влияе върху вътрешния свят на човек, но и да го променя

Ето защо един амбициозен творец трябва да слуша интуицията си и да не подражава на останалите видни за неговото време (или не) творци, защото по този начин, следвайки определен модел и определени правила, той няма да успее да разгърне максимално творческия си потенциал – няма да изрази личността си в това, което прави и няма да създаде нещо толкова уникално само по себе си. А ако го направи, то несъмнено ще има какво да покаже на света и дори да го промени.

В действителност обаче стойността му често се подценява и неглижира – следват се нашумелите тенденции, естетическият вид на нещата се свежда до това колко е популярен конкретният стил, колко известни личности го правят и следват и в известен смисъл всичко това унищожава стойността на творческите продукти.  Именно поради тази причина може да се твърди, че в момента се наблюдава огромен регрес в това отношение. Целта на повечето хора днес не е културното познание, което би било следствие от наистина стойностното изкуство например. В най-общ план целта е славата и дивидентите, които биха били следствие на нея, за разлика от епохата на Ренесанса, където всеки е създавал предимно това, което в действителност иска да сподели със света –

да остави следа от себе си в него

Днес това не е така или ако е, то творци с подобен начин на мислене често остават на заден план и творчеството им също остава недостатъчно оценено. А това в известен смисъл е сериозен проблем. Подобно на израза „Клиентът винаги е прав“, в този ред на мисли може да се каже и че „Потребителят винаги е прав“, защото на широката аудитория днес се предлагат предимно творчески материали, на които тя самата желае да се наслаждава. От части това не е нещо неправилно, но къде тогава остава истинският гений на твореца, ако той се е скрил зад маската на обществените претенции? И не се ли свежда творчеството така до съвсем първичните механизми на масовия бизнес?

Да създаваш понякога съвсем не е лесно начинание, тъй като самият творчески акт е пряко свързан с личността на човек. За да се установи определен жанр в определена сфера на изкуството, например, е необходимо много време, търпение и солидна критика, която понякога може да обезкуражи твореца. Въпреки това обаче днес в световната история са се запечатали множество велики имена, които не са се радвали на особено големи овации, когато са излагали на показа творенията си, но в крайна сметка някои от тях са причината да се радваме на света, такъв какъвто го познаваме днес. Защото творчеството променя света. Чрез него се случва невъзможното и най-важното – то води към духовния път на всеки, който желае да прозре необяснимите истини за този на пръв поглед така обясним свят.