Често се питаме как сме, често се лъжем. Бягаме от отговорите – независимо дали сме тези, които трябва да ги дадат, или онези, които трябва да ги чуят. Искреният отговор на този въпрос прави разговора сложен, тежък, тягостен. Клишетата обаче писват, табутата се вдигат и е крайно време да се замислим, дори когато се намираме в „онова тъмно място, което е по-страшно от загасена лампа в детска стая“. Тук бягство няма, тук чувствата говорят.