Забавен, неподправен и естествен, Никола Симеонов продължава да доказва, че е един от най-добрите шеф-готвачи у нас. Трудно може да бъде описан накратко – работил в ресторант със звезда „Mишлен“ на Гордън Рамзи в Лондон, финалист в ,,Хелс Китчън”, главен готвач и момче, мечтаещо да има свой собствен ресторант тук, в България. Към днешна дата вече е част от екипа на ,,На кафе” със своя кулинарна рубрика. Активен е и в социалните мрежи с лайфове, в които показва интересни рецепти на своите последователи.

Срещнахме се с Никола Симеонов, за да ни разкаже повече за още една инициатива, която стартира, а именно – кулинарен курс за любителите на добрата кухня, които искат от първо лице да получат обучение и съвети.

Шеф Симеонов, след запомнящото Ви представяне в ,,Хелс Китчън” и любовта на зрителите, която спечелихте, се впуснахте в различни и интересни начинания, включително и онлайн. Много Ваши последователи с нетърпение следят кулинарните Ви лайфове, както и предизвикателствата, в които се включвате. Разбрахме, че стартирате свой кулинарен курс – как Ви дойде идеята за него, какво планирате да включва?

Идеята всъщност ми дойде много отдавна. След като излязох от ,,Хелс Китчън” много хора започнаха да ме търсят с най-различни въпроси, като голяма част от тях бяха на кулинарна тема. Прекарвах много време, отговаряйки подробно на тези, които бяха свързани с готвенето и просто реших да създам свой курс за италианска кухня, тъй като почти цял живот съм работил в италиански ресторанти. За съжаление, се случиха много неща покрай Covid-19, излязохме в карантина и нямаше как в този момент да стартирам нещо подобно. Компенсирах нереализирането на тази идея с лайфовете във „Фейсбук“, които правих. Те се приеха много добре и това ме мотивира още повече, когато се успокои положението покрай вируса, да направя един курс, реален, далеч от виртуалното пространство, за да съм максимално полезен на интересуващите се от моите рецепти и съвети.

Темата на курса, както и Вие казахте, е италианската кухня. Освен, че дълго време сте работили в такива ресторанти, има ли друг мотив за избора ви – например интересът на все повече българи към средиземноморските ястия?

Може би нещата са свързани. В България тази кухня е много популярна, хората се интересуват от тънкости в приготвянето на италиански ястия и ги обичат. Това ме провокира да избера тази тема на курса, не само, защото ще има интерес и желание повече хора да вземат от опита ми, но и защото там аз се чувствам най- сигурен.

Работили сте в ресторант на Гордън Рамзи. Какъв тласък Ви даде престоят в неговата кухня?

Помогна ми наистина най-вече с мотивация и дисциплина. Мислех си, че съм си дал живота на готвенето.

Когато отидох там, видях, че хората работят 5 дни в седмицата, по 16 часа на ден и буквално нямат никакъв друг живот

Нямат приятели, семейство… И разбрах, че съм се заблуждавал. Но също така – че, за да постигнеш нещо на тяхното ниво, трябва да си готов да дадеш много от себе си – и в личен план. Установих, че това не е за мен и се върнах в България, но този опит много ми помогна да разбера каква трябва да бъде дисциплината ми, към какво да се стремя и колко нахъсан трябва да е човек наистина, за да успее да постигне успех на такова ниво. Говоря за ресторанти със звезди „Мишлен“, защото аз работих в такива. В България за момента няма нито един подобен.

Зает сте с различни проекти. Как кариерата Ви влияе на личния живот и успявате ли да намерите баланса между двете ?

В момента ми е много трудно, защото наистина съм доста зает. Аз така съм научен – че човек винаги трябва да сложи работата, която има да свърши, на първо място… Не да избере кариерата пред семейството, но и да се заема първо със задълженията си и след това да оставя време за себе си. Но все повече започвам да преосмислям това, защото личният живот наистина започва да страда.

Освен желязната дисциплина, с която ще запомните работата си при Рамзи, какво друго ви впечатли в чужбина? Нещо нетипично за България – било в начина на работа или отношението към клиентите…?

В отношението към клиента не виждам някакви разлики. Дисциплината там е на такова ниво, че с тази в България изобщо не може да се сравнява. Там са ме карали да ходя всяка сутрин гладко избръснат – и то не от вечерта, а от сутринта, преди работа.

Ако не съм се обръснал ми изпращат самобръсначка…

Може да се поспори колко е необходимо всичко това наистина, но тази дисциплина се отразява и върху храната. Там компромис не се прави по абсолютно никакъв повод! Ако нещо не е сготвено перфектно, просто не се дава на клиента. Това е може би нещото, което основно ме впечатли. Защото много хора могат, дори в България, да сготвят ястие, което да заслужава звезда „Мишлен“. Но явно никой тук не може да направи така, че в ресторанта му всеки път това ястие да заслужава звездата си.

Ще Ви върна отново малко назад, по време на участието Ви в ,,Хелс Китчън”.  С какви чувства останахте след това предизвикателство – по-скоро свързани със стреса или с натрупания опит?

Както с повечето такива преживявания, човек в началото остава с по-скоро лош спомен. Сега не го приемам така, ами свързвам участието си основно с много голямо психическо натоварване. Аз последните седмици исках да си тръгна – без значение дали съм спечелил или не… Не съм се отказал, но просто исках всичко да свърши възможно най-бързо. Колкото повече време минава обаче, започвам да си спомням все повече и хубавата страна на това интересно преживяване, което се случва на много малко хора.

Дори човек да не излезе като победител, си заслужава да отиде и да опита

В кухнята не съм се чувствал под стрес, може би защото съм работил в такива ресторанти в Лондон. Нито Ангелов, нито самата храна са ме притеснявали, изолацията от външния свят ми се отрази повече.

В момента сте част от екипа на ,,На кафе” с кулинарната Ви рубрика. Тази изява помага ли Ви да се чувствате по-спокоен пред камера, носи ли Ви повече популярност, а и опит в кулинарията?

В интерес на истината, определено добивам кулинарен опит, защото ми се налага непрекъснато да търся и изпробвам различни интересни рецепти, които хората да могат да приготвят вкъщи. Обстановката е спокойна, изявата ми помага да се чувствам по-добре пред камера, защото аз имам малко проблем в тази насока. Може би вече се справям по-добре, благодарение на тези изяви и на лайфовете, които правя. Определено ми помага по най-различни начини.

Получавате ли удовлетворение от тези публични изяви, от факта, че имате все повече почитатели и хора, които искат да научат различни рецепти от вас, да получават съвети? Как ви се отразява популярността?

Не считам, че съм чак толкова популярен, че да не мога да изляза спокойно на улиците без да се нахвърли тълпа върху мен.  Все по- често, когато излизам на по-оживено място, срещам някой, който ме познава, но за момента това единствено ме радва. Също така, това, че събирам толкова гледания на моите клипове, ме кара да придобивам самочувствие в тези публични изяви и да имам все повече желание да показвам различни рецепти на хората, които се интересуват. Дори сега,  след като приключи карантината и отново започнах да работя, много често си мисля за лайфовете, които правех, липсват ми и определено искам отново да започна с тях, просто трябва да си организирам времето така, че да успявам с всичко.

Коя е най- известната публична личност, за която сте готвили? Носи ли повече емоция готвенето за популярен човек?

Това изобщо не е от никакво значение за мен. По-скоро има значение ресторанта, в който готвя, отколкото за кого съм приготвял храна.

В Лондон съм готвил на конните състезания, на които присъства кралицата и има минимален шанс, не е изключено, някое мое ястие да е достигнало до нея

Има ли трудни за приготвяне ястия? И според Вас има ли хора, които просто не могат да се научат да готвят?

Все още не съм напълно сигурен дали всичко зависи от желанието на човек да готви, или наистина на някои хора не им се отдава. Не знам кое от двете е, но в повечето случаи, ако човек иска да се научи на нещо, то той успява. Дори с повече неуспешни опити, ако има постоянство и истинско желание, според мен ще успее.

А Вие всъщност как открихте страстта си към кулинарията?

Аз от малък се интересувам от готвене. Когато майка ми готвеше, ходех при нея и задавах различни въпроси, гледах какво прави. Винаги ми е било интересно, но никога не съм си мислел, че ще стана готвач. Докато вуйчо ми не отвори квартално заведение… Започнах като сервитьор, но нямаше в началото достатъчно готвачи и започнах да работя и като заготовчик. Все още помня първата вечер, в която взимах смяна и в която вече подготвях храна, а не само заготовките…

След тази вечер буквално се чувствах като супергерой и тогава разбрах, че не искам да се занимавам с нищо друго

освен с това да готвя. Щях да кандидатствам, но просто наистина се отказах от всичко и станах готвач.

Кое е любимото Ви ястие?

Любима храна… Предполагам, че е свързана с детството на всеки човек и нещата, които е ял като дете му носят приятни спомени. Може би заради това на мен едни от най-любимите ми неща са виненият кебап и пилето с ориз.

Интересувате ли се от новостите в кулинарния бранш, следвате ли определени тенденции?

Кулинарията се променя много бързо. Непрекъснато се опитвам да следя най-новите неща, които хората измислят. Но не се старая да ги следвам, даже напротив, опитвам се да не се водя по тях. Много често излизат на пръв поглед интересни неща, които с времето показват, че не са нищо особено. Аз не само в готвенето, но и винаги се опитвам да бъда възможно най-обективен, индивидуален и да не се поддавам на такива неща.

От всичките Ви кулинарни преживявания и приключения до момента, има ли някое, за което си спомняте по-често, което Ви е оставило най-трайна следа, донесло Ви е удовлетворение?

Най-голямо удовлетворение съм получавал точно от работата си в ресторанта на Гордън. Особено вечер, когато всички гости са си отишли, заместник-главният готвач оставаше последен и когато си тръгвахме, той се здрависваше с всеки един, благодареше за свършената работа. Това някак ме е карало да чувствам, че трудът ми е ценен.

За какво мечтаете в личен и професионален план?

В личен план смятам, че нещата ми се развиват доста добре. Имам сериозна връзка, опитвам се сега да изтегля кредит и да си купя апартамент, защото това ми е едно от желанията, които искам да се сбъднат в най-близко бъдеще. В професионален план в момента също мисля, че ми се движат добре нещата. Сега работя като главен готвач. Иска ми се да отида за известно време в чужбина, за да натрупам още опит и след някоя друга година да успея да си отворя собствен ресторант, тук в България.

Виктория ЙОРДАНОВА