На 10 ноември преди 36 години настъпи преломен момент за България – краят на авторитарния режим и началото на демокрацията. Няма по-добър повод от този да си зададем следния въпрос: „На какво сме способни за нея“?
Финалът трябва да бъде драматичен – все пак, нужно е публиката да се завърне „за още“ и през следващия сезон. А къде у нас стават по-интересни обрати от тези в Народното събрание (НС)?! За да избягат от скуката и от „сивото ежедневие“, нашите депутати решиха, че председателите ще се сменят по нов, ротационен принцип.
Превишаването на скоростта не е нещо особено. Преминаване на знак “Стоп!” не е нещо фатално. Да изпревариш неправилно, от която страна на теб ти се иска или с каквато скорост искаш, не е нещо от значение. Докато е.
Защо в епоха, в която информацията е на върха на пръстите ни, а технологиите ни свързват непрекъснато, толкова много хора копнеят да се върнат назад? Отговорът може да е по-тревожен, отколкото си мислим. Носталгията вече не е просто приятно чувство към миналото – тя се превръща в религия, която ни обещава спасение от непосилната тежест на съвременността.