Моето село мирише на грозде. Дори, когато отивам на гости на баба и дядо и ги прегръщам, струва ми се, че и те самите миришат на грозде. Не знам дали е от вечното лято там или от лозето, превзело портата. Но знам, че баба ще е направила от онези мои любими сладки, а дядо ще дойде да ме поздрави с усмивка, после ще побърза пак да седне на любимия си стол, да гледа мача.
Всички публикации от Анина Сантова
Опит за портрет на Времето
Всеки го е страх от нещо. Аз например се страхувам да оставам насаме с Времето. Рядко си позволявам да ми се случи, но става почти неусетно. Както си стоя, усещам как ме полива със сянката от съседния самотен стол и ме поглежда. Строго ми напомня, че в момента около мен минават собствените ми минути.
Не искам да съм развален грамофон в литературата
„То е като гастрита – хронично е”. Така, с присъщото си чувство за хумор, поетът и журналист Денис Олегов описва творческото писане. Той е автор на сборника „Колелото на историята“ (2017), както и на стихосбирките -„Римодрасканици“ (2014), „Раздвоението на една душа“ (2014) и „Ледена жар“ (2016). Негови стихове и разкази са издавани в сборниците „Manu propria“, „Абсент“ и „Содружество“, в изданията „Нова социална поезия“, „Иначе писано“, „Литературен свят“.
Z Generation 