Моето село мирише на грозде. Дори, когато отивам на гости на баба и дядо и ги прегръщам, струва ми се, че и те самите миришат на грозде. Не знам дали е от вечното лято там или от лозето, превзело портата. Но знам, че баба ще е направила от онези мои любими сладки, а дядо ще дойде да ме поздрави с усмивка, после ще побърза пак да  седне на любимия си стол, да гледа мача. 

Прочетете повече