Опорката, че поколението, наречено Z, проправя интересите на Кремъл, има интерес… да се разпространява точно от хора, свързани с Москва, по един или друг начин. Защото младите хора се оказаха по-неподатливи към тоталитарната идеология.

Пропагандната машина е впрегнала цялото туловище на своята отвратителност, за да предотврати евентуални промени в България, които да доведат до нормална демокрация, където има върховенство на правото и законите се спазват, а честните хора не прекарват месеци в карцера на някой затвор редом с въшките и бълхите.

Попитаха ме дали Румен Радев според мен е политическа алтернатива. Отговорих с краткото „Не“.

Може ли вдигнатият юмрук, смръщеният поглед и речи, наподобяващи траурно заседание на ЦК на БКП, да бъдат алтернатива на… себе си?

По отношение свободата на словото… в една страна, където „делата шамари“ за милиони преследват разследващата журналистика, може ли да кажем, че има свобода на словото? Мен могат да ме поканят в прайм тайм на централна емисия новини и да кажа… всичко – просто, защото не съм засегнала нечии тъмни интереси на подземния олигархичен свят.

Да, все още имаме някаква свобода на словото у нас, най-малкото защото мога да напиша това, което пиша сега. Но, ако се казваш Благо Коцев, Десислава Иванчева, Христо Грозев, Мими Шишкова… се озоваваш в безкрайно различна ситуация.

Свободата на словото в България се простира до границите на интересите на мафията.

Когато засегнеш тези интереси, се озоваваш в затвора, банват ти всички възможни профили в социалните мрежи за формално нарушаване на правилата, а срещу теб започва активна информационна кампания.

Нужно ли е да стигнем до вариант, в който за лайк в социалните мрежи плащаш глоба и за глас срещу властта те вкарват в затвора, и те стигматизират като „враг на народа“? Тогава ли чак ще признаем, че има проблеми със свободата на словото у нас?

Не са ли достатъчни случаите на дела-шамари срещу „Медиапул“, „Бърд“ и други медии, за да ни светне лампичката, че нещо не е наред?

Сега за протестите на поколението Z. Нашето „знаме“ е желанието ни за свобода, отвращението ни към онези стари диктатори, които правят всичко възможно, за да се задържат на власт, дори когато знаят, че времето им отдавна е минало.

Да, ние сме част от „gen Z“, но символът „Z“ няма общо с онзи, който стои по танкове и ракети като призрак на смъртта, оставящ след себе си сравнени със земята градове.

Моля ви, по-сериозно!

Няма общо между „джен зи“ и онова зловещо Z, сравнимо само със свастиката на Хитлер от времето на Втората световна война.

Един символ става зловещ, когато носи със себе си смърт. Нашето поколение не носи смърт. Ние искаме живот, искаме да бъдем чути, да решаваме съдбата на собствената си страна, без да бъдем употребявани за нечии партийни интереси.

Вкусът към демокрацията се възпитава. Полъхът на тоталитаризма се усеща като смразяващ дъх на приближаваща смърт с цялото същество. Както и да облечете своите опорки, желанието за демокрация и свобода е по-силно от всякога.

Всеки диктатор има своя край.

Краят настъпва внезапно. Диктаторът умира сам. Потънал в тъмнината на собствените си престъпления. Гледащ портрета си, за който предвкусва, че ще избелее на надгробната му плоча.

Дори да ни измамите или употребите, вашата „победа“ ще бъде предсмъртна агония на едно умиращо зло. Може да повлечете историята със себе си, но няма да повлечете свободата, любовта, малките жестове на грижа, човечност които чупят границите на времето и през тях потича вечността.

––

_{Заглавната карикатура е на Христо Комарнитски.}