Когато обсъждаме предизвикателствата пред българския спорт, сякаш „встрани от прожекторите“ остават административните му ръководители – президентите на федерации. А може би не бива?

Президентът на федерация носи голяма отговорност за даден спорт и трябва да има качествата да го прави – управленски, стратегически и най-вече – морални.  За жалост, в България има много примери за хора на тази длъжност, които не се справят със задачата. Като тук е редно да се каже, че освен познания, президентът на федерация трябва да има и куража да защитават спортистите, които ежедневно дават причини за гордост на всички ни. 

Президентът на Българска конфедерация по кикбокс и муай-тай, например, Галин Димов, меко казано развали имиджа на България. Догодина в Пловдив трябваше да се проведе Световно първенство за младежи по кикбокс, но заради личен конфликт с един от отборите организатори – „Стар Тийм“, той реши да оттегли своята подкрепа.

Защо се прекрачва професионалното отношение?

Смятам всеки ще се съгласи, това събитие щеше да представи родината ни по прекрасен начин. 

Президентът на щангите пък, Стефан Ботев,унижи спортист, с който всеки един българин трябва да бъде горд – Карлос Насар. Да поставиш под въпрос бъдещето на атлет, само защото е изразил своята позиция е проява на непрофесионализъм и липса на уважение към труда му и това, което е постигнал.

И последният пример е човекът, който, когато пое поста на президент на Българския футболен съюз каза :

След 2-3 години ще видите къде ще бъдем

Минаха тези прословути 2-3 години, обещани от Георги Иванов – Гонзо, и българският футбол си седи на същото място, което беше. 

Имаме ли ръководители, които знаят как да променят системата или са само такива, които са с желание, но без управленска визия? 

Един от хората, които носят добрият пример е Красимир Инински, президент на федерацията по бокс. Човекът явно си върши работата, за да може най-изявеният ни боксьор в момента – Рами Киуан, да каже: 

Ние с треньорите и федерацията сме като една слънчева система и нашата гравитация е президента Красимир Инински.

Когато се отнесеш с необходимата подкрепа и професионално отношение, освен че вършиш правилно работата си, ставаш и пример за своите състезатели и резултатите не закъсняват. 

Любо Ганев, знаменитият волейболист, също е президент на федерация. Разбира се, на тази по волейбол. Защо националите ни имат такива успехи? Защото федерацията по волейбол си върши работата по правилния начин – добра структура и правилен мениджмънт. 

Същото важи и за федерацията по карате и нейния президент – Александър Славков. Може спортът да не е от най-следените в България, но целта зад неговото управление – освен да се постигат успехи, е и да бъдат изградени образовани и възпитани хора с характер. 

Затова е важно

когато се разглеждат проблемите и успехите на даден спорт, да се поглежда и този, който управлява. Ако си върши правилно работата и се отнася с професионализъм и уважение, съзтезателите ще вървят напред. Истинските лидери се познават не по длъжността, а по примера, който дават. Спортистите попиват не само техниката, но и отношението към играта, труда и родината.