Макар 58 % от анкетираните българи в скорошно проучване да смятат, че демокрацията е най-добрата форма на управление, цели 50% от пълнолетните граждани одобряват да има силен водач, който да не се занимава с парламент и избори. Проучването е направено от „Алфа рисърч“ през есента на 2025 г. 

Тоест, все още твърде голяма част от обществото ни очаква поредния спасител, който да извади от кризата на корупция и лошо управление държавата ни. Това звучи разбираемо, но няма да доведе до нищо добро за демократичното бъдеще на България.

Демокрацията се прави от гражданското общество. Демокрацията се защитава, “изпича се” всеки ден (по радойралински) във фурните на гражданското самосъзнание. Ако очакваме поредния “вожд”, когото да боготворим и пред когото възторжено да се кланяме, не желаем демокрация, а авторитаризъм. 

По-лесно е всичко важно да зависи от някой друг. Както днес викаме „Осанна“, утре – при първото по-голямо разочарование, ще развенчаем поредния култ към поредната личност. Не ценим свободата, докато си мечтаем за твърда ръка, която да сложи предателите и престъпниците в затвора, като удави площадите в поредната кървава революция.

Нагледали сме се на „спасители“ в историята на XX век

които идват с обещание, че ще служат на „народа“, а после всячески същият този народ страда и се мъчи заради тях. 

Съвременният свят също ни предлага богат избор от примери на „вождове“, които безразличието, апатията или пък глупостта са поставили на чело на държави и които ежедневно почернят съдбата на обикновени мирни хорица. Много са днешните кандидати за „месия“ на световния ред. Едни, като Доналд Тръмп, всеки ден вършат глупост след глупост, тествайки сякаш границите на търпението на разумните хора. Други, като Владимир Путин, минават с танкове през цели градове в чужди държави, само и само да спасят собственото си застрашено сламено величие. 

Ако разчитаме на появата на лидери, които да оправят положението, демокрацията е сериозно застрашена.

Но какво да правим, ще попитате вие?

Държавата ни се тресе от корупционни схеми, София потъва в боклук, в парламента преспокойно се шири език на омразата. Вместо с реални промени в образованието, депутатите гласуват „Комисия Сорос“. Ами, отговорът е създаването и възпитаването на единно гражданско общество, което да търси правата си и да се бори за тях. Гласуването за поредния „вожд“ няма да оправи положението, колкото и „твърда ръка“ да има той. 

Ако в училище се вкарат предмети, които да учат децата на критично мислене, на аргументирана защита на позиции, ако възпитаваме в тях гражданско самосъзнание, което да им припомня, че бъдещето зависи от действията или бездействията на всеки един от тях, тогава ще призная, че ценим свободата, че обичаме демокрацията и наистина сме готови да я защитаваме.