Когато родната политика нахълтва „с взлом“ по домовете ни и вече на никого не му е до ирония и шеги, на помощ идва американската – като вечната катастрофа, от която не можеш да отлепиш поглед. Поредното потвърждение и приложение на уж стигматичния израз: „Не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле“. Такава ли е ситуацията с най-релевантната за момента новина в американската политика, а именно новоизбраният кмет на Ню Йорк – Зохран Мамдани?

Мамдани е 34-годишен демократ-социалист с индийски произход. Само с това първо изречение от своята визитка той набира множество опоненти в политическата среда, като най-изявеният такъв е самият президент на САЩ – Доналд Тръмп. Малко по-късно ще разгледаме техните превъплъщения в своеобразни Робин Худ и Нотингамския шериф, но първо ще проверим къде точно се намира Зохран в политическия спектър и какви социални и икономически перспективи очакват „Голямата ябълка“ под ръководството на новия кмет.

Освен от демократичната визия и социалистически афилиации, политическите виждания Зохран Мамдани са силно повлияни от неговата мюсюлманска вяра, индийско-угандско наследство и пропалестинската му нагласа. Относно последното, позицията му спрямо конфликта „Израел-Газа“ и главно – противоречивото му обещание да арестува Бенямин Нетаняху въпреки международното право, предизвика публично недоволство срещу него. Въпреки това поддръжниците му остават непреклонни в оценката си за него като човек от народа, представител на интересите, културите и нуждите им.

Противоречията и публичното недоволство далеч не са непознати понятия за новоизбрания кмет.

След като е разкрита предишната му подкрепа за лозунги, изискващи спирането на финансирането на нюйоркската полиция, Мамдани отново попада под негативната светлина на прожекторите. В следствие се извинява за този случай и търси активна комуникация с полицейските служители. Пример за неговия подход за прагматично изграждане на коалиции е желанието му за сътрудничество, в случая, изразяващо се в стремежа му да запази на поста му настоящия полицейски комисар.

Кандидатурата на Мамдани трудно може да се нарече оспорвана при факта, че за него са гласували 1 милион нюйоркчани – с над 180 хиляди повече, отколкото за втория по гласове кандидат-кмет. Както Зоран сам изтъква, Ню Йорк, в качеството си на космополитен град, е изграден върху своето имигрантско общество, така че не би трябвало да е изненада за никого, че подкрепата „извира“ главно от малцинствени групи като мюсюлмани, южноазиатци, имигранти от всякакво естество, както и наематели и млади избиратели. Изброените групи намират общо помежду си в предизборната кампания на Мамдани, която е фокусирана върху т.нар. Програма за достъпност – безплатни универсални грижи за деца, безплатни автобуси и 4-годишно замразяване на наемите.

„Ню Йорк ще си остане град, построен от имигранти, задвижван от имигранти и считано от днес- воден от имигрант“

Зохран Мамдани

Успехът на Зохран, предопределен от неговата демократична принадлежност, разкрива поколенчески и идеологически разрив в Демократическата партия. Политически фигури като Барак Обама, Камала Харис, губернатор Кати Хочул изразиха своята подкрепа за кмета. От друга страна, Хакийм Джефрис и Чък Шумер – лидерите на партията като естаблишмът се разграничават от Мамдани поради неговата открита афилиация с Д.С.А (Демократични социалисти на Америка). Тук е важно да се добави, че възгледите на Зохран в голяма степен са оформени по принципите на Д.С.А, но той самият е независим от организацията.

Комунистите, марксистите и глобалистите имаха своя шанс и не допринесоха нищо повече от една катастрофа, а сега да видим как ще се справи един комунист в Ню Йорк. Ще видим как ще се получи това!

Доналд Тръмп

След поставянето на Зохран Мамдани дълбоко в левия полюс на политическия спектър е време да се върнем на полярно дясната му опозиция, а именно – президентът на САЩ. Противно на идеологическото им разстояние, географията определя района на Куинс, Ню Йорк, като рожденото място и на двамата политически противници. Независимо от тази близост, те представляват две коренно различни Америки – Зохран олицетворява по-младото, разнообразно работническо движение, борещо се за придобиване на икономическа справедливост, докато лицето на Тръмп седи зад по-възрастната, ориентирана към придобиване на финансов капитал, ексклузивна структура на властта. Оттам произлиза и аналогът с Мамдани като Робин Худ, който иска да отнеме придобитото по нечестен начин богатство на Нотингамския шериф (в случая Тръмп) и да го раздаде на „бедните“.

Предстои да видим дали възходът на Мамдани ще означава и възход за Ню Йорк, но независимо от това какъв ще е крайният резултат, неговото избиране сигнализира за културно пренасочване в градската политика. Това е преход от коалиции, основани на раса към такива, уповаващи се на равнопоставеност и достъпност. А дали точно тази равнопоставеност в крайна сметка няма да доведе до тоталното заличаване на оригиналния облик на Ню Йорк и да приравни възможностите на можещите и искащите с тези на неспособните и нежелаещите? Следва да видим…