Карлос Насар, по линия на задочната гордост, от щангист-рекордьор за няколко години се превърна в символ на българщината. Разбира се, вече е гледан като писаното яйце на нацията, което толкова обича България, че не може да се сдържи да не се снима под герба. Или да кара под въздействието на амфетамини. Без книжка. Инцидентно. 

Какво прави Карлос Насар символ на българщината?

Безспорно Карлос Насар е спортист, който неспирно се доказва и циментира името си в историята на вдигането на тежести, редом до Абаджиев, Нурикян, Андон Николов и др. Въпросът, който има нужда от отговор, е когато рекордите отстъпят на действията и думите на личността и символичността им, какви изводи могат да се направят за дадения човек.

Преди вниманието да падне върху конкретния случай със снимката и ръкостискането на Карлос Насар с Делян Пеевски в кабинета на депутата, е важно да определим причина обществото да реши кой е достоен да го представлява и с кого да се гордее. 

Представителят трябва да отразява ценностите на дадената група, която вярно стои зад него във всеки един момент. Те трябва да оприличават себе си с идола, когото са избрали. Предполага се, че той носи позитивните черти, към които би трябвало да се стремят поклонниците му. Той трябва да бъде идеалът, който се достига с прекомерно усилие, но е достижим за всички тях. 

Шампионът Насар

Символите, които Карлос Насар олицетворява на пръв поглед са сила, жизненост, енергия, непоколебимост. Той е примерът как вярата и обичта към нещо могат да те накарат да достигнеш висоти, които за обикновените хора изглеждат икарски. Той е олицетворение на желанието на България да заяви името си пред всички с гордост и следпобеден вик. Той е този, който въпреки трудностите, не се отказва от родината си и е готов до края на кариерата си да вдига нейното знаме преди и след поставен рекорд. Това обаче е световният шампион Насар. 

Индивидът Карлос

Той се различава крайно от индивида Карлос, който се снима с Делян Пеевски. Защото, колкото повече се опитваш да нямаш позиция в една почти завладяна държава, толкова по-ясна е позицията ти. А неговата дори е и фотографирана.

Но нека оставим това настрана и се върнем 3 години назад, към лятото на 2022 г., когато Карлос беше хванат да шофира под въздействието на амфетамини и метамфетамини, без книжка и неподчинявайки се на органите на закона. След случая той получи условна присъда, а когато беше попитан за коментар, остави своя адвокат да говори и единствено допълни, че той е взел наркотиците инцидентно. Но има ли място за инцидентно там, където всеки ден загиват млади хора вследствие на вероятно инцидетно дрогирани и инцидентно нарушаващи закона опастности по пътя?

И тогава, вероятно и сега, ако някога се споменаваше историята, обществото застана зад спортния талант. Той е млад, силен, жизнен и неопитен, понякога греши, казваха и казват те, минути преди да изключат телевизора, защото отново главната новина на деня е за мъртво дете, я в мол, я на пътя. 

Паметта за гореспоменатия случай отдавна е в небитието. Това е поредното доказателство, че няма проблем да рискуваш своя живот,  живота на приятелите си, на близките си, на инцидентно присъстващите хора, стига да се обърнеш към камерата с думите: “Аз обичам България”, в „държавата с главно Д“. И отново толкова инцидетно и без натиск, но и без наличието на политически послания, Карлос се появи под герба в кабинета на Пеевски. И отговорът беше, че в това няма политика. Просто човекът е спонсор на федерацията, рекордьорът Насар нямаше да го има без помощта на „момчето на нацията“. Дори и да е вярно, че зад снимката няма никакви политически подбуди, фактът остава, че със снимката Карлос признава, че Пеевски е нужен за съществуването му в страната. 

Дуетът – двете момчета на народа

Пеевски сам по себе си е символът на беззаконието, на пълната капитулация на демокрацията и държавността, на мантрата, че това, което не става с пари, става с много пари. Снимката на Карлос с Пеевски в този случай носи чувството, че силата, жизнеността, младостта и упоритостта на рекордьора се предават и скланят глава пред мощта на политика-спонсор-меценат-приятел на неоправданите шампиони Пеевски.

В крайна сметка, има „Балкан разлика“ между стоенето в България, защото я обичаш, и прекланянето пред лицето, което е готово да сложи своето Д пред Б-то на България. И може би е по-добре да напуснеш и да приемеш по-високата оферта, вместо да стигаш до милостинята на унищожителите на демокрацията в България. Защото това не е любов, а стокхолмският синдром в действие.

Сигурно и затова за повечето хора не е проблем.Защото живеем в държавата с „главно Д и четири осмици„, в която силата се прекланя пред спонсорите. Навярно инцидентно и без политически послания. Поне от едната страна.