С 295 електориални гласа, 52 червени места в американския конгрес и съотношение 6-3 на консерватори спрямо либерали във Върховния съд,  вратите на Белия дом, а с тях и тези на демократичния свят,  се отвориха широко за аджендата на американските републиканци. Въпреки убедителната преднина на 47-я президент Доналад Тръмп пред неговата опонентка Камала Харис, резултатите изненадаха много млади избиратели, които изразиха своето отчаяние в социалните мрежи. Резултатите изненадаха и мен.

Хиперперсонализираният поток от информация в социалните мрежи поставя потребителя в интересна позиция – от една страна, на всемогъщия създател,  който ще се погрижи да намери потвърждение в своите вярвания на всяка цена, а от друга – на жертвата на собствените си ограничения, неспособна да погледне отвъд тях. Този механизъм на себеутвърждение и неспособността на моята общност да приеме себе си по-скоро като опозиционна, отколкото като „силна на деня“, събуди интерес в мен. Как е възможно убедителна победа като тази да е изненада?

Сякаш в тих протест моето поколение реши да обърне гръб на политиката, активизмът влезе в ограничението 1080 х 1920 пиксела (параметрите на едно „Тик Ток“ видео) и загуби своята неотложност завинаги,  а политиците и техните ПР-екипи доволно потриха ръце. Много цитати на Тръмп, с тяхната доза комичност и абсурдност, бяха извадени от контекста на речите му, смлени и рециклирани, докато не достигнаха определеното ниво на универсалност, позволяващо на потребителя да ги направи свои и да ги отдели от полемиката на първоизточника.

Ще дам пример с извадка от дебата между Тръмп и Харис, в която признатият за виновен по 34 обвинения милиардер обвинява хаитски бежанци в отвличането и изяждането на домашните любимци на техни съседи – „They are eating the cats and the dogs!“. Твърдението е не само грешно, то е ксенофобско, базирано на стереотипи, изградено да проектира страховете на избирателите, възприемащи своя „традиционно американски“ начин на живот за застрашен. И въпреки че каубоите са далеч от изчезващ вид, въпреки че никой не вярва в обвиненията към хаитските имигранти, дори най-върлите „тръмпита“, този момент в дебата се доказа като единствения, който успя да се качи на гребена на попкултурния цайтгайст.

Този, а и много други цитати, тривиализираха дискусията около предизборната кампания, но най- вече подхлъзнаха младите либерали, които не успяха да погледнат извън своя дигитален и социален балон. Отказахме да повярваме, че истинска опасност се крие зад шегите за оранжевия човек онлайн.

Като лавина разделението между двата политически полюса набира инерция и докато не слезем от пиедестала на псевдоинтелектуализма, виреещ в социалните мрежи, то рискуваме радикално да разделим себе си от политическата действителност  и нейната трагичност.