Защо американците избраха да ги управлява криминално проявен бял мъж, вместо чернокожа жена? Какво се случи с феминизма и антирасизма? Как ще се отрази победата на Тръмп в световен мащаб? За какво да се готви Европа?

Дългоочакваните избори за 47-ми президент на Съединените американски щати (САЩ) преминаха успешно – или може би не съвсем. След оспорвана битка победител се оказа Доналд Тръмп. За почуда на едни, но за радост на други през януари 2025 година той ще се завърне триумфално в Белия Дом след 4-годишна принудителна пауза. Триумф на какво обаче е неговата несъмнена победа? На мъжеството, на бедната американска работническа класа, на християнските ценности, на американската мечта и на световния мир – или пък на нещо не толкова свято?  Ще бъде ли неговото управление възход на расизма, на антифеминизма, на цензурата и на социалните ограничения срещу различните и чуждите? Ще спази ли Тръмп предизобрните си обещания за мир и просперитет или обвиненията, че е престъпник, изнасилвач и брутален расист ще се окажат истина и ще погубят демокрацията в най-демократичната държава в света?

Как реагира Америка?

След обявяването на резултатите от вота в социалните мрежи като Instagram, TikTok и X, типично по американски, заваляха най-различни коментари, съобщения, снимки и видеа. Едни от тях бяха радостни и поздравителни, изпълнени с надежда за възвръщане на някогашното величие на силна и обединена Америка. Те описват Тръмп като месия, който ще спаси не само САЩ, но и целия свят. Автори на подобни изявления са както политици и бизнесмени, така и звезди от киното, модата, музиката и шоубизнеса, но и най-обикновени хора на всякакви възрасти.

Другият лагер също е силно изявен. В техните очи Тръмп е по-черен от Сатаната. Той ще забрани абортите, ще отнеме правата на жените и едва ли не ще ги превърне в прислужнички и робини и ще легализира масовите изнасилвания, а за така наречените  „people of color“ и поддръжниците на LGBT+ обществото да не говорим – те сигурно ще бъдат публично разстрелвани, само ако си покажат носа навън. В последните дни се създадоха горещи телефонни линии за хора, които се страхуват от избора на Тръмп и предстоящото му управление. Поддръжници на тези идеи са много публични личности, но тук прави впечатление, че те са по-скоро млади хора, жени, цветнокожи или хора с различна сексуална ориентация.

Друг спор относно избора на Тръмп за президент произтича от това, че той е победил в по-слабо образованите щати. Според официалните данни в най-развитите, най-образованите, най-модерните и либерални части от страната мнозинството подкрепя представителката на демократите Камала Харис. Тези процъфтяващи региони обаче явно са твърде малко, за да се преборят с избора на средностатистическия американец, който предпочита на бъде управляван от възрастен бял мъж, който бленува за „Велика Америка“, па макар и да е обвиняем по 34 дела…

Готов ли е светът за MAGA?

Американците обаче не са единствените, които са засегнати от избора на Тръмп за президент. Целият свят е повлиян от него. Част от предизборните му обещания бяха свързани с прекратяване на военните конфликти в Украйна и в Близкия Изток „за 24 часа.“ Дали това е възможно, каква ще бъде цената и кой ще я плати, предстои да разберем.

Друг основен враг на Тръмп – и преди, и сега – е Китай. И тъй като там няма война, в която той, отново типично по американски, да се намеси, новият американски президент им е подготвил икономически удар. Той обеща да наложи мита от 60% върху целия китайски внос. Това без съмнение ще окаже влияние на цялата световна икономика, тъй като именно САЩ и Китай са два от основните играчи на световния пазар.

Какво да очаква Европа?

Старият континент също не е в безопасност, макар и тук обществото, подобно на американското, да е силно разединено. По-либерално настроените политически и граждански представители се страхуват, че вторият мандат на Тръмп ще сложи край на промените, за които те се борят през последните години. Тръмп планира да се оттегли за втори път от Парижкото споразумение за изменението на климата от 2015 г., да наложи мита и върху европейския внос (между 10 и 20%), от което ще пострадат най-вече Германия, Холандия, Ирландия и Белгия, както и да възпрепятства влизането на Украйна в НАТО, което никак не се харесва антируски настроените европейци.

Дясно ориентираните европейци обаче ликуват, тъй като в лицето на Тръмп виждат олицетворение на своите консервативни идеи за имиграцията и националната идентичност. Очаква се крайнодесните партии като Алтернатива за Германия , Партията на свободата на Нидерландия и Национален сбор във Франция да претърпят възход през идните месеци и години. Това може само да подкопае основните демократични ценности, върху които е основан ЕС и дори да доведе до неговото окончателно разпадане.

Реална ли е опасността?

Всичко това, разбира се, звучи преекспонирано – все пак, американците обичат да драматизират всичко, а доказателства за това можем да намерим в цялата им култура – киното, музиката, шоубизнеса. Доналд Тръмп несъмнено е интересен и озадачаващ персонаж, но нито е толкова велик, колкото го представят избирателите му, нито е толкова черен, колкото го обрисуват останалите. Той е просто един застаряващ бизнесмен, донякъде страдащ от липса на внимание и жадуващ не само за финансова, но и за политическа власт. Това бе причината да се кандидатира първия път, същото е и сега. Той, както и основният поддръжник на предизборната му кампания Илън Мъск, са опитни бизнес играчи на високо ниво, които гледат преди всичко собствената си облага. А ние можем само да се надяваме, че докато си играят на политици, няма да предизвикат поредната световна криза.