Вечерта на 07.11, четвъртък, в Народния театър „Иван Вазов” бяха поставени не една, а две пиеси. Едната – режисирана от Джон Малкович, вътре в театъра. A другата – от МВР, отвън пред сградата, която протестиращи яростно бранеха от опетнение. За жалост, не много успешно, тъй като след раздадените псувни, обиди и тупаници, Градската градина осъмна с цинични драсканици по плакатите, разляти течности и кошчета за боклук пълни с български флагове. Явно естеството на събитието е предполагало да бъдат използвани точно такива консумативи – именно за еднократна употреба.
Сред видеата на псувни, обиди и тупаници в съзнанието ми ясно остава едно. В него полицай доволно се усмихва и разговаря с тълпата, докато един от скандиращите го потупва по рамото с думите: „Пълен блокаж момчета, целият народ е с вас”. Може би липсващият отговор ще гласи: „И ние сме с вас!”. Но дори и да не го чухме, той проличава в цялата неадекватна организация и бездействие от страна на МВР по време на протеста. Защото докато органите на реда разговаряха спокойно помежду си, протестиращи налагаха номинирания за „Оскар“ аниматор Теодор Ушев, опитващ се просто да отиде на постановката, за която си е купил билет. Когато на достътчно детайлно видео наблюдаваме младо момче, отмъкващо очилата на актьора Владимир Пенев, единствено вътрешният министър не успява да види нарушители на обществения ред. Ситуацията твърде много наподобява същата симулация на ангажираност от страна на МВР, която видяхме по време на предизборната кампания след множеството подадени сигнали за купуване на гласове и малкото реално наказани.
Дори фенклубът в „X“ на известната с радикалните си възгледи бивша депутатка от „Възраждане“ Елена Гунчева се възмути от посегателството на Владимир Пенев
Междувременно, на няколко километра на изток от свадата, в кв. „Редута”, свободно броди човек, за когото жителите се предупреждават взаимно във „Фейсбук“-групи, че се е опитал да извърши палеж и изнасили поне две момичета. За тези случаи представителите на МВР или мълчат, или се оказват със скръстени ръце.
Защото ние самите не можем да се предпазим от себе си. Безпомощни сме пред завистта, омразата, вътрешните си противоречия, които с помощта на правилното количество манипулация като по учебник трансформираме в гняв и агресия към всичко, което ни заобикаля. Увереността ни е толкова лесно чуплива, че за секунди сме способни да извадим най-грозните си черти, в опит да я отбраним.
Пропастта зее с все по-страшна сила. В друго видео от размириците пред Народния театър личи разцеплението в лагера на самите протестиращи, които се опитват да се усмирят един друг, за да „не се използва утре срещу тях от всички медии”.
Така, докато се разделяме и обиждаме на простаци и интелектуалци, оставяме страхът бавно да приплъзне помежду ни, обграждайки всеки поотделно в своя капан. И дори няма да ни хрумне да се запитаме какво се случи с касирането на изборите.
Z Generation 