Когато чуят, че някой е атеист, повечето хора си представят неморален и нетолерантен човек, защото именно религията „учи“ на тези добродетели. Но нима само религиозните могат да бъдат добри и състрадателни? Единствено християни, мюсюлмани, будисти са праведни, а всички престъпници, които лежат в затвора или са на свобода, са атеисти? Само религиозните ли са вярващи, или вярата има различни измерения?

Според философа и автор на книгата „Седемте вида атеизъм“ Джон Грей, първите християни са наричани атеисти, защото отказвали да се покланят пред божествата на Римската църква. Стотици години те били подлагани на гонения и изтезания, били отритнати от обществото, защото притежавали различна представа за света.

Макар и да не се стига до такива крайности, атеистите на XXI век имат подобна съдба. Към тях религиозните често се отнасят с пренебрежение и недоверие. Но това, че някой има различни от всепризнатите убеждения, не означава, че е в грешка или че неговата представа за света е неправилна.

Като християнка вярвам в свръхестествената сила, наречена Бог. За мен той е съдник на поведение, който поставя морални граници и посочва кое е допустимо и кое – не. Но освен това той е и милосърден – винаги помага на нуждаещите се и им посочва правилния път, по който да поемат.

Моя приятелка, ще я нарека Мария, е атеист. Тя вярва, че е господар на собствения си живот и сама определя по кой път да поеме. Нейната представа за доброто е, че то е вътрешно усещане – разбиране за това кое е правилно и грешно. Мария не вярва в Бог, а в човечеството и в потенциала, който всеки от нас носи.

Макар да имаме различни представи за света, ние все пак сме близки и се разбираме, защото има нещо, което ни свързва – вярата. Аз вярвам, че Бог ще ми даде насоки и ще ми помогне, когато имам нужда. Мария вярва в себе си и чрез много труд постига всичко, което си постави за цел.

Значи ли това, че трябва да чакаме наготово?

Разбира се, това че вярваме в силата и милосърдието на Бог, не означава, че трябва да се оставим на произвола на съдбата и да не се трудим, за да си осигурим мечтания от нас живот. Много от холивудските звезди са религиозни – Анджелина Джоли, Дензъл Уошингтън, Марк Уолбърг и т.н. Вярата им ги е насочвала и им е помагала да не се отказват в трудни моменти, но усърдният труд, който са положили, е истинската причина за техния успех.

Тези, които си мислят, че само с вяра ще се справят с проблемите си, ще спечелят от тотото или ще получат повишение, са далеч от реалността. Те прехвърлят отговорността върху божествената сила, в която вярват, и след това я обвиняват, когато не постигнат желания резултат. Нима има начин да спечелиш джакпота, след като никога не си попълнил тото фиш? Или са те повишили в изпълнителен директор на някоя компания само защото силно си вярвал, че това ще се случи, без дори да си работил един ден от живота си?

Вяра VS. Религия – каква е разликата?

На пръв поглед вяра и религия изглеждат като две понятия, означаващи едно и също нещо, но всъщност не е така. Вярата притежава различни измерения – в божествените сили или в тяхното несъществуване, в доброто или злото, в любовта, в приятелството, в успеха, в парите… Тя е като морски фар, който помага на изгубилите се в нощта моряци да намерят брега – макар и да не виждат източника на светлината, те все пак я следват, защото знаят, че ще ги отведе на правилното място.

Да вярваш означава да се довериш на някаква сила, божествена или не, че ще ти помогне, когато се нуждаеш от нея. За християните, тази сила е Бог, а за атеистите – собствените им умения и качества. Именно затова няма хора, които не притежават вяра.

Вярата е нещо съкровено – тя се усеща, чувства и преживява от една личност. Религията, от друга страна, е „нещо, крайно социално“[1] – хората се събират по време на молитва, проповед или религиозен ритуал и ги изпълняват заедно, като общност.

Но освен да събира, религията може и да разделя обществото. Самият факт, че съществуват религии, като християнството, ислямът, будизмът, които почитат някаква свръхестествена сила, но под различен образ (Бог, Аллах, Буда) и по различни начини, доказва това твърдение. Съществена разлика между вярата и религията е и че без вяра човек не може, защото живота му губи смисъл, докато този, който не изповядва и не вярва в определена религия, е определян като атеист.

Въпреки че много хора се обръщат към религията, когато попаднат в трудна ситуация, вярата е тази, която лекува и помага. Тя действа като плацебо, което сякаш с магическа пръчка изцелява и най-наранената душа. Това е така, защото е универсална за всички – малки и големи, бедни и богати, религиозни и атеисти. Всеки може да вярва в каквото пожелае и ако насочи своята енергия, и се труди достатъчно, то той ще го постигне.

Вярата ще ни сплоти!

В свят, изпълнен с бедност, военни конфликти и нарастващо недоверие към другите, много хора се обръщат към религията, за да търсят утеха и избавление. В представата за Бог, Аллах, Буда, те откриват образа на спасител, който ще им помогне да се изправят, когато са паднали на дъното и не могат да се изправят. А за тези, които не вярват в свръхестествените сили, остава вярата и надеждата за по-добро бъдеще.

Смятам, че в трудни периоди именно вярата ще ни спаси и ще ни направи по-силни и сплотени. Независимо дали се определяме като православни християни, католици, мюсюлмани, будисти или атеисти, трябва да бъдем на първо място добри, смирени и толерантни личности.

---

[1] Емил Дюркем – Религията се различава от личната вяра, защото е „нещо, крайно социално“.