Навън студено е и мрак цари,

а както беше лято, и настана тази пуста зима,

няма шарки, няма сила,

в небето има само пуста, пуста зима.

И така, де… сезонът на заледените пътеки и мокрите чорапки.

Хубаво, добре, но това не стига – че време и за подаръци да има.

Коледа, Коледа, чакам те чак от пролетта!

Семейна дата е това и на нея често се случват вълшебните неща –

за децата идва старец белобрад и вика с пълно гърло:

„Хо-Хо-Хо, подаръци ще има за всички от сърце“!

Послушни, непослушни – все с подарък под ръка…

щастливи, защото са деца.

И искат, те, големите, наред –

мечтаят си за детски коледен банкет…

не става с пълни шепи да останете и вие, сърдити великани.

Ще трябва вие да купувате играчки и бонбонки,

ала не да искате от близките си марковите маратонки.

Ще се озовете на тайно място утопично,

щом забравите за всичко най-първично.

Щастие е не да имаш скъпо и отлично,

не е и щастие да пазаруваш безгранично,

но е важно само да цениш момента лично.

Любов, любов, и скъпоценни хора – най-искрените ни подаръчни желания.

Весела Коледа! Хо-Хо-Хо!