Малко дете с големи мечти и разрушена съдба. Жена, която губи мястото в света си, заедно с това и себе си. Такава е Лейла Текила – героинята в книгата ,, 10 минути и 38 секунди“ на Елиф Шафак.

Книгата започва с фатална съдба на Лейла – смъртта й. Ако трябва да се опише животът й с една дума – това несъмнено е трагизъм. Виждаме мотива за смачканото от съдбата дете – едно от многото.

Точно преди да напусне този свят, съзнанието й продължава да функционира още 10 минути и 38 секунди. За това време, Шафак чрез множество ретроспекции ни връща назад към миналото на Лейла, като показва как са се наредили събитията, за да се стигне до последното. Така ни запознава с историята на героинята. 

Семейни лъжи

Лейла става проститутка в публичен дом в Истанбул, но ако тази нейна роля беше основната, с която е представена в творбата, историята й надали щеше да трогне много хора. Поради това, Шафак показва, че тя не е стигнала до това място в резултат на своите избори, а на тези, които семейството й се опитва да вземе вместо нея. Тук се включва и проблемът с уредените бракове, който все още продължава да съществува в много страни по света. 

Бащата на главната героиня е силно набожен и се опитва да създаде ред в своето семейство чрез нещата, които възприема от религията си. Той има две съпруги, като отнема Лейла от биологичната й майка и предава тази роля на другата му, по-възрастна жена, която дълго време не успява да роди дете. Това е едно от първите неща, които травмират съзнанието на Лейла. На крехка възраст тя разбира, че е била лъгана от семейство си за своята истинска майка. 

Другото трагично нещо, което я травмира, е, че нейният чичо я изнасилва многократно. Тя отново е предадена от член на семейството си и озадачаващото е, че нейните близки не й оказват подкрепа, когато разбират за действията му. За жертвите на сексуално насилие това може да бъде пагубно. За жалост, този случаи не е актуален само в книгата, а и в реалността. Това със сигурност помага на много хора да осъзнаят, че никой не си пожелава тази съдба. 

Лейла е предадена от семейството си и контролирана от баща си. Тя си мечтае да завърши образованието си и да се докосне до красотата на останалия свят. Иска да чете книги, да слуша музика и да гледа филми като всички останали деца, но това не й е позволено. Много често обаче точно тези ограничения вредят повече, отколкото да помагат. Главната героиня в книгата бяга от дома си точно заради тях. Тя избира да поеме опасностите на голям град като Истанбул, но в замяна на това да бъде свободна. 

Непожеланата съдба

Колкото повече ни въвежда Шафак в историята на Лейла, толкова по-трагична става тя. Показан е не само нейният вътрешен свят, но и външният, който не спира да е съпътстван от много обществени проблеми. Превратното събитие в живота на героинята е нейното отвличане. След това тя е продадена на публичен дом в Истанбул, където прекарва по-голямата част от остатъка на живота си. Трафикът на хора се среща в много източни страни и е силно разпространен в по-пренаселените, където да продадеш едно човешко същество може да се случи по-лесно и от това да продадеш колата си. 

След като Лейла е продадена в публичния дом, мечтите й за предстоящото бъдеще вече са разрушени. Въпреки, че има възможност да избяга оттам, тя вече не открива надежда в нищо друго. Била е приета като предмет от своето семейство, след това е продадена като такъв, а продължава да бъда виждана по този начин и от своите клиенти. Не успява да използва своя потенциал, защото може би вече губи вяра в него.

Но след като е потъпкана от толкова много хора в живота си, тя поне успява да открие приятели, които я виждат като нещо повече от предмет – истинска личност със свои съзнание и мечти. 

Лейла дори среща любовта отблизо и се омъжва за един от клиентите си, който се влюбва в нея. Влюбва се в нея, защото отива там с първоначалната идея да я нарисува, а след това малко по малко открива неща от личността й, които грабват сърцето му. Но след това положително събитие, отново настъпва обрат в живота на героинята, когато съпругът й умира в атентат, на който тя също присъства. Това показва политическите проблеми в страната по това време, понеже авторката пресъздава истинско историческо събитие. 

Приятелства до смърт

Тази книга ни показва, че дори да не се намираме на мястото, на което сме си мечтали да бъдем в живота си, ако сме с правилните хора, нещата стават с една идея по-леки. Групата от петима другари, която се сформира в историята, е съставена от хора, които по един или друг начин са отхвърлени от обществото, защото не се вписват в неговите норми. Всъщност точно тези различия ги обединяват и им показват, че има хора, които ги приемат такива, каквито са. 

Силната връзка между главната героиня и нейните приятели си проличава и след нейната смърт. Логично е историята да свърши, когато събитията стигнат до убийството на Лейла, но тя продължава и след това. По този начин авторката показва, че дори положението й в обществото да е виждано като по-ниско, предвид професията й, нейната памет е почетена от хората, които са я опознали истински. 

Убийството на героинята е извършено от двама мъже, които преди това са убивали и други проститутки. Те го правят с идеята да прочистят обществото от „грешници“. Тук авторката поставя акцент върху начина, по който хората виждат проститутките, който в повечето случаи е силно негативен. Голяма част от тях дори не се трогват, когато чуят, че една такава жена е била убита, защото най-вероятно са го очаквали.

Чувството на сигурност в тази сфера е нещо рядко срещано, като в книгата дори има случай, в който един клиент на Лейла я залива с киселина. Всеки може да влезе с оръжие при нея и да отнеме живота й, без да поеме особено големи последствия след това. 

В края оставаш „самотник“

Нещото, което възниква като проблем след убийството на Лейла е, че тя трябва да бъде погребана в „Гробището на самотниците“, тъй като няма кръвни роднини, които да се погрижат за нея. Това гробище е истинско и се намира в Истанбул. По-голямата част от хората, които са погребвани там са бежанци или бездомници, които губят връзка със своите роднини. От моргата така и не позволяват на приятелите на героинята да я погребат на друго място. 

Много са темите, които са засегнати в тази книга. Тук Елиф Шафак не разказва историята само на едно момиче, а на много, които губят шанса да сбъднат своите мечти и да живеят в свобода. Една част от обществото сочи тези жени с пръст и ги осъжда, без да осъзнава, че човек не си избира трудностите – те идват сами.