Герд Мюлер е роден на 3 ноември 1945 година в Ньордлингерн, Германия. Градче, опустошено точно по същото време от Втората световна война, която е обхванала цялата страна, принуждавайки жителите да съществуват в страх и паника. Гарата в града, църквата и куп къщи са тотално унищожени. В такава среда расте Герд.

Семейството му не е заможно, брат му обаче успява да се намери доходоносна работа и купува на детето първите футболни бутонки. Започва в училищния отбор, след което провежда първите си тренировки в местния тим „Ньордлингерн“. Още тогава наставниците и приятелите на Герд са убедени, че той ще се превърне в страхотен футболист. Негов другар, Мартин Йеронин, дори запазва екип и обувки от първите занятия на хлапето, знаейки, че един ден те ще имат изключително голяма стойност. Същевременно Герд започва кариера и на заварчик, за да подпомага семейния бюджет.

След 5 години в школата на тима нападателят дебютира за първия състав през сезон 1963/64 година и

в рамките на 31 мача вкарва цели 51 гола

Това показва на големите клубове, че там някъде се е появил талант, който си заслужава вниманието. „Байерн Мюнхен“ привлича Герд Мюлер, само че този шанс не е бил чак толкова голям, тъй като по това време „баварците“ се състезават във втората дивизия на немския футбол, за разлика от градските съперници „Байерн Мюнхен 1860“, които жънат успехи в Бундеслигата.

След акостирането на острието в Мюнхен обаче картинката се променя рязко и драстично. Мюлер облича червената фланелка заедно с друга емблематична фугира на тима, Франц Бекенбауер, по прякор Кайзера. Двамата спомагат за влизането на тима в първия ешалон, а стрелецът отбелязва 33 попадения още в първия си сезон с клуба. Въпреки че не разполага с перфектната физика и висок ръст, за да бъде качествен нападател,

с къси крака и някой друг килограм в излишък

той прави едно нещо безотказно добре, просто бележи на поразия. „Винаги, когато владеех топката, исках да я вкарам по възможно най-бързия начин!“, разказва голаджията в интервю. И така, Герд се научава не само да стреля, но и да вкарва попадения от всевъзможни позиции, независимо от обстоятелствата, с ляв, с десен крак, с коляно или с глава.

Доминацията на „Байерн Мюнхен“ в немския футбол постепенно стартира, а с безспирните си попадения нападателят класира тима за участие в европейските клубни турнири. Отборът печели трофея от първенството през сезон 1968/69 година, 3 купи на страната и триумф в турнира „Купа на носителите на купи“ (КНК), който днес е по-известен като турнира „Лига Европа“. До 1970 година той на два пъти се превръща в топ реализатор на първенството. На практика, в рамките на 7 години Герд се трансформира от чирак-заварчик в същинска голова машина, като е избран за „Футболист №1“ в Германия през 1967 и 1969 година.

След подобен летящ старт е лесно да се подхлъзне човек, но Съдбата е запазила още по-значителни успехи за Мюлер. На база изумителните представяния за клубния си отбор, той получава първа повиквателна за представителния тим на Германия през 1966 година. На Световното първенство през 1970 година Мюлер вече е един от лидерите в състава. Германия успява да грабне бронзовите медали, а острието печели „Златната обувка“ на турнира с цели 10 попадения, втори е бразилецът Жаерзиньо със 7. На 25-годишна възраст момчето от Ньордлингерн е номинирано за „Златната топка“, впоследствие и печели приза, изпреварвайки безапелационно нападателя на Англия Боби Мур.

Върхът е покорен

Неговата безупречна форма продължава възходящата си линия с червения екип. През 1971 година бележи 39 гола и триумфира с нова Купа на Германия. Бавно и сигурно, Герд Мюлер се утвърждава като най-добрият голмайстор в световния футбол, който почти няма слаб сезон и перфектно описва понятието „клиничен“. През сезон 1971/72 година Мюлер сътворява един от най-впечатляващите подвизи в историята на немския футбол, отбелязвайки 40 гола за един сезон, което прави средно над 1 гол на мач. Рекорд, който остава непоклатим близо 50 години, преди друга съвременна голова машина на „баварците“, Робърт Левандовски, да наниже 41 гола са една кампания през 2021 година. За календарната 1972 година „бомбардирът на нацията“ бележи общо 85 попадения в официални срещи, още едно постижение, което бива подобрено едва през 2012 година от Лионел Меси, който вкарва 91 попадения за цялата година. Герд е общо 7 пъти реализатор на лигата, постижение, което дори Левандовски все още не е достигнал.

Съвсем резонно, „Златната обувка“ през 1970 и 1972 година отива във витрината на нападателя. Той печели 3 последователни трофея в Бундеслигата между 1972 и 1974 година, а през 1972-а е ключова фигура по време на финала на европейското първенство, когато Западна Германия вдига първа значима титла от 18 години насам, побеждавайки СССР с 3:0 в Белгия. Неизчерпаемата машина за голове гарантира три поредни триумфа в „Купата на европейските шампиони“ от 1974 до 1976 година. Световното първенство през 1974 година пък е върховната кулминация на една зашеметяваща кариера. Западна Германия е страната домакин на форума. Тимът грабва златните медали след успех с 2:1 на финала срещу състава на Холандия, а победният гол в 43-та минута, който е общо негов четвърти в надпреварата, отбелязва знаете кой – Герд Мюлер. Статистиката в немския елит е 365 гола в 427 мача и тя говори сама за себе си. Той никога не се е вписвал в рамките на талантливия футболист, напротив, понякога му е липсвало темпо на терена, а понякога сила, изобщо

не е давал вид на завършения централен нападател

но щом поеме топката в крака, вратата бива поразена. До края на кариерата си играе в САЩ, преди да окачи завинаги бутонките през 1981 година.

Приносът му към успехите на Германия и немския футбол, като цяло, не се ограничава само на терена. След като преодолява алкохолна зависимост, той решава да потърси спасението на своето островче, Мюнхен. С препоръките на Ули Хьонес завършва треньорски курс, с помощта на който от 1992 до 2011 година работи в школите на „Байерн Мюнхен“, обучавайки различни юношески формации, както и като помощник в дубъла. В тази своя роля на наставник Мюлер се отблагодарява на колегите и приятелите си, като пред очите му израстват футболисти като Филип Лам, Бастиан Швайнщайгер, Томас Мюлер, Матс Хумелс и Давид Алаба. Първите четирима от тях ставата световни шампиони през 2014 година в Бразилия.

След дългогодишна битка с болестта Алцхаймер Герд Мюлер ни напусна, в тиха стая, изолиран от глъч и хорски думи, сам със себе си и малкото останали спомени. „Без него Байерн нямаше да е клубът, когото всички обичаме!“, споделя президентът на гранда Херберт Хайнер.