Ференц Пушкаш е роден на 1 април 1927 година в Будапеща, Унгария с името Ференц Пурцелт Пиро. Когато е 10-годишен, баща му променя фамилията на Пушкаш. Още от съвсем малко хлапето посяга към футболната топка, а таткото определено насърчава тази любов, учейки го на различни трикове с кълбото. Всеки ден, по път към училище, Ференц си прави импровизирана тренировка не с някой от съучениците си, а с трамвая. Той се надбягва с превозното средство с една мисъл – да се превърне в светкавично бърз и някой ден да сбъдне мечтата си за футболна кариера.

Къщата на семейство Пушкаш се намира точно до футболно игрище, което позволява на момчето да играе постоянно с приятелите си, понякога – и босо. Там някъде баща му започва да забелязва таланта на сина си и го записва в школата на местния клуб „Кишпещ“, по-късно преименуван на „Хонвет“. Интересен факт е, че бащата, носещ същите имена, Ференц Пушкаш, по това време е треньор и бивш играч.

Уменията на малкия талант бързо биват забелязани. Едва 15-годишен, той прави дебюта си за „Хонвет“. Всички са наясно с идеята, че той е специален, атакуващ футболист. Дриблира революционно за епохата си, толкова бързо борави с топката, че кара защитниците да изглеждат нелепо. За съжаление, съвсем скоро

Световната война се намесва в живота му

Множеството въздушни нападения над Будапеща налагат спирането на всякакви мачове в столицата, а в държавата започва управление на комунистическата партия. През 1945 година Пушкаш дебютира за своя национален отбор, само на 18 години, в среща с Австрия. Талантът прави моментално впечатление на терена, вкарвайки първото попадение, а тимът печели с 3:0. Фантастичен още в първия си мач, представяне, което предвещава много бляскаво бъдеще.

Постепенно Ференц става толкова популярен, че хората започват да го спират по улицата. Самият той е твърде млад, дали е готов за славата? Отговорът е – напълно! Скоро получава капитанската лента на Унгария, също така и на клубния си тим. През 1947 година, малко преди да навърши 20 години, се представя зашеметяващо в мач срещу състава на Италия в Торино. Резултатът е готов договор от италианския гранд „Ювентус“, който обаче Пушкаш отказва с мотива, че иска да остане в отбора на сърцето си и при близките си. Година по-късно той е коронясан за голмайстор на Унгария и Европа с цели 50 попадения за 32 мача.

Забележителен подвиг от страна на острието

На този етап липсва само трофей, който Ференц гордо да вдигне над главата си. Отборът получава подкрепа от унгарското правителство, за да привлече талантливи играчи, които, впоследствие, получават военни звания за армията. Пушкаш е удостоен със званието „майор“, като тук някъде се ражда и емблематичния му прякор „Галопиращият майор“.

През сезон 1949/50 година дългоочакваната мечта на нападателя най-сетне е осъществена. „Хонвет“ печели титлата в първенството, а острието бележи 31 гола в 30 мача. Въпреки целия този футболен блясък около тима и най-голямата им звезда, страната не е никак подходящо място за нормален и спокоен живот. Народът е с нисък стандарт и може би футболът остава едно от малкото му радостни събития. Много играчи обаче решават да заминат за чужбина. Пример за такива е състезателят на „Уипещ“ Шандор Шутц, който през 1951 година, едва 29-годишен, при опит да избяга от страната, е арестуван и изпратен в затвора, а

не след дълго е осъден и екзекутиран

Комунистите правят това до голяма степен с цел да всяват страх в сърцата на останалите играчи. През 1952 година националният тим се подготвя за Олимпийските игри в Хелзинки. Турнирът се превръща в един от най-значимите успехи в унгарската история. Във времена, в които футболът не е бил толкова комерсиален, не е бил арена за черно тото. Момент, в който хората дори не са знаели за съществуването на Пеле, а Марадона и Марко ван Бастен още не са били родени. Европейското първенство още не е съществувало.

„Магическите маджари“ записват изумителните 42 победи

7 равенства и само 1 загуба в периода 1950-1956 година. Съставът, начело на който е Густав Шебещ, налага известния на всички „тотален футбол“, със система на игра 2-3-3-2. Отборът е изграден върху динамичното дуо в нападение – Ференц Пушкаш и Сандро Кочиш, атакуващият халф Йозеф Бозик и първият в историята нападател, който е поставен по-назад и изпълнява ролята на плеймейкър, Нандор Хидекути. Неговата позиция днес често наподобява тази на фалшивата деветка. Унгария печели олимпийско злато през 1952 година, а през 1953 година – и „мача на века“, състоял се на митичния стадион „Уембли“ в Лондон. Срещата завършва 6:3, а реваншът в Будапеща е още по-внушителен за унгарците, 7:1. Ференц Пушкаш отбелязва общо 4 попадения, по два във всеки мач.

Идва Световното първенство през 1956 година в Швейцария. Унгария е абсолютен фаворит за спечелването му и е определян като най-добрият отбор в света. В груповата фаза „маджарите“ побеждават Германия, който играе с голяма част от резервните си футболисти. Срещата приключва при резултат 8:3, но звездата

Пушкаш е изнесен на носилка с пукнат глезен

след брутално единоборство с Вернер Либрих. На четвъртфинала на 27 юни 1954 година Унгария триумфира над Бразилия с 4:2 в мача, наречен „Битката за Берн“. По трибуните са цели 40 000 души. По време на двубоя английският рефер Артор Елис изгонва общо трима играчи от двата състава, а срещата завършва с грозни сцени и бой след последния съдийски сигнал. В полуфинала Унгария печели срещу Уругвай. И така, последната стълбичка на Мондиала, „Чудото от Берн“, всъщност ознаменува края на непобедимия отбор на „магическите маджари“. Пушкаш получава контузия във финала с Германия, отбелязва гол, но играе почти през целия мач, куцукайки с единия крак. В крайна сметка, немските възпитаници печелят титлата след успех с 3:2.

Междувременно, през 1956 година е организиран голям национален протест. Обстановката не е безопасна за Пушкаш и неговото семейство. Той решава да емигрига, като след новината

комунистическите лидери се стремят да блокират всякакви вести

за напусналия държавата футболист, сякаш не съществува. След неуспешен трансфер в „Интер“, нападателят се озовава в Мадрид, където през 1958 година подписва с „кралския клуб“. Тъй като не е играл професионален футбол цели 2 години, Ференц е качил няколко килограма, но това не е никакъв проблем за легендата. Той тренира по-усилено, максимално бързо навлиза в оптимална форма. В испанския гранд печели 5 трофея от „Ла Лига“, 2 титли от турнира на страната „Копа дел Рей“, 3 купи от „КЕШ“, 1 Интерконтинентална купа. Успява да завърши

цели 4 сезона като топ реализатор на първенството

„Реал Мадрид“ се превръща в европейски хегемон, спечелвайки два последователни трофея от „Купата на европейските шампиони“, съответно през 1959 и 1960 година. Именно на финала през 1960 година Пушкаш бележи стряскащите 4 попадения при триумфа с 7:3 над „Айнтрахт“-Франкфурт. И до ден-днешен остава единственият играч, отбелязал такъв брой голове във финалната фаза на турнира.

През 1961 година, уж забравен от унгарците, взема испанско гражданство и се състезава за тима на „Ла Фурия Роха“, което е напълно легитимно по това време. Но на възраст 34 години, той записва едва 4 появи за националния отбор. Окачва бутонките през 1966 година, на 39-годишна възраст. През 1981 година обаче Ференц Пушкаш се завръща в родината си, на посещение. Приветстват го десетки хиляди привърженици, желаещи да видят отново самата икона. След дълга треньорска кариера, в която води и националния тим на Унгария в самия ѝ край,

Пушкаш чува диагнозата „Алцхаймер“

Приет е в болница през септември 2006 година и напуска този свят на 17 ноември 2006 година, на 79 години. Изпратен е като истински национален герой, тъй като, навсякъде по света, Унгария е синоним на Ференц Пушкаш и обратното. Статистиката му за „магическите маджари“ е 84 гола в 85 мача, 514 гола в 529 мача за „Хонвет“ и „Реал Мадрид“, влезе във всевъзможни отбори на ФИФА и УЕФА и различни класации. Друго доказателство за неговия завет е, че наградата за най-красиво попадение в света, която за първи път се връчва през 2008 година на Кристиано Роналдо, е кръстена на негово име. Същото момче, което някога се надбягваше с трамвая, успя да надбяга историята и завинаги ще бъде запомнено като „Галупиращият майор“.