Много от студентите, решили да преподават на своите връстници, се сблъскват с предразсъдъци в началото на своята кариера. Един от основните въпроси, който им се задава е „Не си ли твърде неопитен, за да бъдеш преподавател?“. Стереотипът, че интелигентният човек трябва непременно да бъде по-възрастен и със сериозен стаж зад гърба си, е напълно опроверган от младежките групи, които влизат в университетските аули с усмивка и мотивация. Сред тях е и третокурсникът Стефан Иванов от Алма матер, който навръх патронния празник ще ни разкрие тайните на преподаването по време на пандемия.

Здравей, би ли ни разказал малко повече за себе си?

Здравей, студент съм в трети курс във Факултета по математика и информатика (ФМИ) на СУ „Св. Климент Охридски”, специалност „Софтуерно инженерство“. Освен това преподавам „Увод в програмирането“ на колегите си от първи курс, част от които тепърва навлизат в света на технологиите. Така вече втора година влизам в ролята на студент и преподавател едновременно.

Кога реши, че искаш да станеш асистент?

Истината е, че отдавна имам желание да предам своите знания на някого, тъй като самият аз съм направил първите си стъпки в сферата, благодарение на свой връстник. През първата година в гимназията се престраших да се явя на състезание по програмиране и именно тогава пламна любовта ми към професията. Още след втория семестър в университета пък проведох среща с един от лекторите си и изявих желание да се включа в обучението на следващото поколение програмисти.

Намираме се в ситуация на глобална пандемия. Как се промени преподаването след преминаването изцяло в онлайн среда?

Упражненията станаха далеч по-трудни, тъй като при онлайн обучението се губи връзката между асистента и студентите.

Много от първокурсниците например се притесняват да се включват във видеоразговорите, защото са по пижама или пък са спрели микрофоните си, тъй като хапват или слушат музика.

Асистентите сме поставени в ситуация, в която си говорим сами – не сме наясно дали сме предали материала достатъчно интересно и достъпно за всеки един от студентите.

Как се подготвяш за дистанционното изнасяне на уроците си?

Подготовката ми за часа не се е променила след преминаването в онлайн среда. Обикновено подготвям задачи за студентите и обмислям по какъв начин да им преподам новия материал. Честа практика ми е да изготвям кратки тестове относно наученото по време на предишното упражнение. Така едновременно проверявам какво са научили, а ако има нещо неясно, го обяснявам повторно. Специалността е пряко свързана с технологиите, което прави провеждането на лекции, упражнения или контролни в мрежата далеч по-лесно, отколкото е за редица други специалности.

Асистентите студенти често срещано явление ли са в твоя факултет?

Когато аз започвах да преподавам, нямаше много желаещи да станат асистенти, поне от моя поток. С времето обаче явно повече студенти са добили смелост – през 2020 г. много мои познати също започнаха да преподават. В случая е важно да преодолееш страха си да излезеш пред хора и да преподаваш.

Сблъсквал ли си се с предразсъдъци, когато започна като асистент?

Да, но те идваха основно от мои приятели, които не са запознати с обстановката във ФМИ. Според тях е невъзможно да преподаваш, докато все още си студент.

В представите на повечето хора преподавателите са зрели професионалисти с дългогодишен опит зад гърба си.

С какво твоето преподаване се различава от това на по-опитните лектори?

Респектът, който професорите, доцентите и докторите всяват сякаш пречи на студентите да се отпуснат и задават „глупави въпроси“.  Когато сме почти на една и съща възраст, е възможно да бъдеш по-обективен относно случващото се в университета, тъй като самият ти си го преживял съвсем скоро. Все още съм в ранна фаза на преподаването си, но  търся методи, по които да направя предмета си интересен за студентите и същевременно да им предам важна информация.

На какво те научи преподаването?

То ме подтикна да уча по нещо ново всеки ден. В началото смятах, че задачата ми ще бъде лесна, тъй като вече съм преминал през този материал. Когато стъпиш в аулата обаче и ти зададат въпрос, на който не можеш да отговориш, се връщаш в реалния свят и осъзнаваш, че няма как да знаеш абсолютно всичко. Бих посъветвал всички желаещи да станат асистенти да запазват самообладание в подобен момент и да не оставят на притеснението да ги завладее. Обикновено простичък отговор – ще проверя и ще го обясня следващия път е напълно достатъчен за „излизане от ситуацията”.

Именно в такива моменти от асистент отново се превръщаш в студент.

Каква според теб е основната роля,  която един преподавател трябва да изпълнява?

Да умее да разчупи обстановката, така че да предразположи студентите да покажат своите знания. Така ще успее да изгради връзка с хората, които един ден ще станат негови колеги. Важно е преподавателят да успее да запали огъня в тях.

Петя КРЪСТЕВА