Историята се пише във всеки един възможен момент, това е ясно. Можем ли обаче да предположим колко точно промени ще донесат със себе си 132 години?

Най-старото висше учебно заведение у нас. Единственият български университет с място измежду първите 1000 такива в света. Голямата сграда на „Цар Освободител“, точно преди завоя за Starbucks-a на „Гурко“… Каквото и обозначение да използваме за Софийския университет, единственият вариант да не стане ясно какво точно имаме предвид е човекът срещу нас да е живял под камък в последните 132 години или да е турист, опитващ се просто да стигне до „Александър Невски“, за да се снима на пешеходната пътека. Трудно обаче можем да заявим, че всеки, който по един или друг начин е успял да се докосне до магичното на моменти усещане между стените на Алма матер, може да остане безучастен към полъха на безвремие.

ДА ЗАПОЧНЕМ С ПРЕДИ…

Макар днес да отбелязваме патронния празник на университета, неговото начало датира доста назад във времето, при това не на 25 ноември. През 1880 г., само две години след заветната за българската история дата, Министерството на просвещението внася в Народното събрание проект, чиято основна идея е да се създаде българско висше училище, което да приема завършилите гимназиалното си обучение и да им даде възможност да го продължат, без да напускат пределите на страната. Едва седем години по-късно е издадена наредба от министъра на просвещението Тодор Иванчов за откриване на педагогически курс към Първа мъжка гимназия в София. Висшият педагогически курс е факт на 1 октомври 1888 г., а на заседанието си два месеца по-късно, народното събрание решава да приеме закон, който да задейства преобразуването му във Висше училище. На следващата година е избран и първият ректор – Александър Теодоров-Балан (не слизате на тази спирка в „Младост“ без причина!), а измежду първите преподаватели са Любомир Милетич и Никола Михайловски.

Началото на висшето образование у нас е свързано и с щедро дарение, с което братята Евлоги и Христо Георгиеви помагат при построяването на сградата на университета, и до днес останала сред най-впечатляващите архитектурни забележителности в столицата ни. Патронният празник на университета претърпява известни промени, но в крайна сметка се отбелязва на 25 ноември с различни тържества и специални дейности. Тази година? Ами…

ДА ПОМИСЛИМ СЕГА И ЗАНАПРЕД…

Трябва да признаем, че 2020-а дойде и ни показа нещо много ясно. Каквото и да правим, в един прекрасен момент екзистенцията ни се побира между четири стени заедно с цялото знание, (не)увереност и его. Казваме го, защото ако преди 132 години някоя от гореспоменатите личности бе извела на преден план предположението, че ще дойде време обучението да се премести пред екраните в хола (или в леглото), едва ли някой щеше да му повярва. Не само защото тогава дори не са съществували подобен клас технологии.

Ето обаче, че вече повече от половин година продължаваме да учим измежду стотиците „Здравейте“, написани в непрекъснато „забиващ“ (просто няма по-подходящо определение от това!) чат и неистовите желания за активно участие и пускане на камера в 8 часа сутринта, когато сме всичко друго, но не и готови да гледаме дори себе си, пък какво остава за останалите. И въпреки това, продължаваме напред, защото светът не спира, а съответно с него и всичко, което трябва да научим, за да сме релевантни на съвремието. Ако погледнем назад, със сигурност нещата са се случвали по различен начин, но и след години ще бъде така. Алма матер ще си бъде на мястото, а как ще бъде отбелязвана историята му, можем само да гадаем. Наречете го „чара на времето“. Има го във всяка епоха, достатъчно е да се вгледаме внимателно.

Димитър АНДОНОВ

Фотография: http://www.uni-sofia.bg, Wikipedia