Слънцето все още не беше изгряло, а с половинката ми вече пътувахме развълнувани в един от старите софийски автобуси към летището. За разлика от обикновено,  яростното преминаване из уличните дупки и последвалите го викове не ме изнервяха, а точно обратното – усилваха вълнението ми. Сякаш съзнанието ми се подготвяше да се потопи в един нов свят, където се преплитат вкусна храна и вековна история.

След качването си на борда на самолета се почувствах в абсолютна безтегловност, сякаш бях птица, която се рееше сред пухкавите облаци, редом с него. Опиянена от това очарование, не усетих кога мина тричасовият полет. Едва след като стюардесата обяви „Welcome in London!“ осъзнах, че приключението ни започва. Отпътувахме натам, заредени с чадъри и дъждобрани, но сякаш в тон с настроението и желанието ни за пътешествия, Лондон се разкри слънчев, приветлив и удивително красив.  

Поставихме начало на пътешествието си с величественото The London Eye (Окото на Лондон), с което по случайност сме на една и съща възраст.

Най-високото виенско колело в Европа се извисява на 135 метра над града

То се състои от 32 капсули, в които пътниците могат свободно да се движат, за да се насладят на спиращата дъха гледка. Обиколката продължава около 30 минути в бавно темпо, напълно достатъчно, за да си направите снимки, с които да увековечите посещението си.

След края й – устремено се насочихме да видим отблизо намиращите се на няколко метра от Окото – Биг Бен и Уестминстърски дворец. При създаването на часовниковата кула (1858 г.), на мястото на четирите циферблата, е изписано „Бог да пази нашата кралица Виктория I“. Интересното е, че през 2012 година е преименувана на „Кулата на Елизабет“, в чест на 60-годишнината от управлението на настоящата кралица Елизабет II. Планирано е реконструкцията й да приключи през следващата година.

В Уестминстърския дворец пък се помещават Камарата на общините и Камарата на лордовете, но посещенията им са преустановени.  Картината на Уестминстърския комплекс се допълва от Уестминстърското абатство. Нима има човек, който да не гледа с изумление сватбата на престолонаследника принц Уилям и херцогинята на Кеймбридж Кейт Мидълтън.

Мястото е същинска плетеница от изящество и история, която те кара да потрепериш

Вечерта беше отредена на типичните за Лондон – fish and chips. В малките пъбове по брега на Темза може да опитате изобилието от бири и да се почуствате като истински лондончани. И всичко това на фона на моста „Тауър“, носещ името на крепостта, която преди векове е „дом“ на престъпниците с благородно потекло като една от най-известните кралици в британската история Ан Болейн – втората съпруга на Хенри VIII, обвинена в заговор срещу краля и кръвосмешение.

Втория ден запазихме специално за изпълнението на една моя детска мечта – среща и снимка с кралското семейство – не истинското, за съжаление, но пък много добри техни копия. Музеят на Мадам Тюсо е спирка за всеки, който пази детското в себе си, обича да се забавлява, но и същевременно да попива от историята на Великобритания, возейки се в типичните черни таксита  през Големия пожар, чумата, коронясването и свалянето от трона на крале и кралици.

Смяната на караула и разходката в парка около Бъкингамския дворец бяха  следващи в списъка. Цял театрален спектакъл се разкри пред погледите ни.

Музика, красиви „декори“, изключителен професионализъм от страна на гвардейците, отговарящи за безопасността на кралицата.

Сбогувахме се с Лондон в Sky Garden – ботаническа градина на последния етаж на небостъргач. Дори дъждът на успя да развали  преживяването – ухание на цветя, чаши шампанско, топла прегръдка от любим човек и целият Лондон пред вас!

Отново сме в същия софийски автобус, този път обаче потракването му е различно – отново се е върнал към монотонните си изнервящи звуци. Затворих очи, за да се пренеса отново в цветната ботаническа градина и слънчевия парк пред дома на кралицата.

Петя КРЪСТЕВА