Слънцето все още не беше изгряло, а с половинката ми вече пътувахме развълнувани в един от старите софийски автобуси към летището. За разлика от обикновено,  яростното преминаване из уличните дупки и последвалите го викове не ме изнервяха, а точно обратното – усилваха вълнението ми. Сякаш съзнанието ми се подготвяше да се потопи в един нов свят, където се преплитат вкусна храна и вековна история.

Прочетете повече