132 години Софийският университет „Св. Климент Охридски“ пази, утвърждава и възвисява академичния дух на България. Всяко кътче на Алма матер разказва безброй истории – за големи умове и големи мечти. Днес, на патронния празник на университета, Виктория Йорданова ни припомня 17 от тях.

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е първото българско висше училище. Неговата история е въплъщение и продължение на многовековната културна и просветна традиция на българския народ. Университетът е създаден на 1 октомври 1888 г. като Висш педагогически курс.

1. Големият финансист, търговец и банкер Евлоги Георгиев от Карлово, изпълнявайки волята и на своя брат Христо Георгиев, дарява и завещава място от 10 200 кв. м и 6 800 000 златни лева за построяване на сграда и издръжка на Висше училище в София. Централната част на сградата на СУ е построена именно с това дарение на братята Евлоги и Христо Георгиеви, чиито скулптури красят нейната фасада.

Поради съдебни неуредици, свързани със завещанието на Евлоги Георгиев, както и предвид дългите войни след 1912 г., основният камък на Ректората е положен едва през 1924 г. Десет години след това, през 1934 г., на тържествено откриване на Ректората, са представени статуите на братя Евлоги и Христо Георгиеви /сътворени от варненския скулптор Кирил Шиваров/.

2. Университетът получава безвъзмездна финансова подкрепа и от Рокфелеровата фондация – най-големия му задграничен благодетел. Със стипендии на фондацията, в периода между двете световни войни, специализират в чужбина между 70–80 млади научни работници и преподаватели. Важен приоритет в нейната филантропична програма е субсидирането на приложната медицина, хигиена, агрономство и др., за които в България все още липсват достатъчно подготвени кадри. Голямата част от българите, стипендианти на фондацията, са именно от тези научни области. Сред най-предпочетените факултети са новооткритите Медицински и Агрономически. През десетилетието 1925–1935 г., 30–40 медицински служители и преподаватели са нейни стипендианти, за което са изразходвани 300 хил. долара. Тя отпуска значителни средства и за попълване на библиотечните фондове на факултетните библиотеки, за оборудване и модернизиране на университетските лаборатории.

3. Сградата на Ректората получава настоящия си облик около половин век след като е създаден Софийският университет. Преди създаването му, на негово място се намира Молловият хан. Тогава това е бил краят на града, а „Орлов мост“ все още не е съществувал.

4. В края на 1888 г., отчитайки доброто начало на Висшия педагогически курс, Народното събрание взема решение за преобразуването му във Висше училище. На 31 януари 1889 г. са назначени първите преподаватели на Висшето училище, които веднага поставят въпроса за създаване на библиотека и снабдяването ѝ с периодични издания, както и за изработването на правилник. За пръв ректор е избран Александър Теодоров–Балан, възпитаник на университетите в Прага и Лайпциг, доктор на Пражкия университет, преподавател по езикознание, диалектология и славянска филология.

5. На 24 май 1936 г. председателят на Балканския комитет в Лондон сър Едуард Бойл връчва на тогавашния ректор проф. Михаил Арнаудов жезъл, който е точно копие на близо 200-годишния жезъл на Оксфордския университет. Външнополитическата инициатива е израз на признание към международния престиж на Софийския университет.

Истинско щастие е за нас, млад народ, излязъл на попрището на свободното умствено развитие едва преди 60 години, че можем да се приобщим и чрез днешния знаменателен дар към благородното дело на Оксфордския университет…

благодари тържествено професор Арнаудов. Жезълът обаче изпада в забвение след 1944 г., преди да бъде преоткрит от акад. Благовест Сендов 30 години по-късно. Днес Оксфордският жезъл е изложен в централната витрина, посветена на ректорите и регалиите в Музея на СУ. През 1984 г. скулпоторът Ставри Калинов изработва нов. Горната част на жезъла представя патрона на Университета – св. Климент Охридски, с перо в дясната и книга в лявата ръка. Следва ствол със задължителните пръстени, символизиращи ректорското достойнство и власт.

6. Сградата на Ректората съчетава идеите на българските архитекти Никола Лазаров и Йордан Миланов, както и френският почерк на арх. Анри Бреасон.

7. Видът на централното стълбище от предверието към Аулата е в синхрон с теракотната мозайка на пода (от Чехия), с мраморните облицовки (от Италия), с пъстроцветните стъклописи на витражите (проф. И. Пенков, България, и Ф. Майер, Мюнхен). Разрушените от бомбардировките през 1943–1944 г. стъклописи са възстановени от проф. Дечко Узунов (1983). Образите на светите братя Кирил и Методий, на св. Климент Охридски, на Отец Паисий, на княз Борис I и цар Симеон допълват в единна колоритна хармония архитектурната среда.

8. През учебната 1932/1933 г. университетската общност има щастливата възможност да види завършена първата своя сграда. Още през 1931 г. в частично готовото здание веднага са настанени Ректоратът и двата факултета – Историко-филологическият и Юридическият, с техните 4000 студенти. Тържественото освещаване е на 16 декември 1934 г. През 1935 г. Академичният съвет приема да се постави на централната университетска сграда надписът „Св. Климент Охридски“ и решава да се направят постъпки за узаконяване на това название на Университета. Своя завършен вид централната университетска сграда придобива с построяването на двете странични крила – Северното и Южното. През 1949 г. обектът е завършен в груб вид. Окончателното предаване в експлоатация на крилата от първи до пети блок става през 1952 г. Това е времето на мащабните промени на столичния център през социалистическия период. Обликът на Университета в цялостния му вид е дело изцяло на арх. Любен Константинов. През 1988 г. за 100-годишния юбилей на Университета е завършен шести блок на северното крило.

9. Университетската библиотека „Св. Климент Охридски” е първата университетска и научна библиотека в България. Първото помещение на библиотеката е една стая в софийската Първа мъжка гимназия, където е настанено и самото Висше училище. За втората учебна година е открита и студентска читалня. Сградата на библиотеката, проектирана от архитектите Д. Цолов и И. Васильов, е построена през 1933 г. със средства от дарението на братята Христо и Евлоги Георгиеви. От декември 1934 г. Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“ се помещава в тази сграда, обявена за паметник на културата. Първоначално фондовете на Университетската библиотека възлизат на не повече от 2577 заглавия. През 1912 г. те вече са 80 000. За обогатяване на фондовете значително допринасят дарените сбирки на големите български учени М. Драгоманов, Ив. Шишманов, Б. Пенев, Л. Милетич, Г. Златарски, А. Иширков и др. През 1925 г. с приемането на Закона за депозита тя става третата библиотека в страната, която получава безплатен екземпляр от всяко издание.

Днес Университетската библиотека притежава богат многоотраслов фонд, който наброява около 2 100 000 библиотечни единици – научна и учебна литература, редки и ценни издания, периодика, електронни носители на информация и др. Изключително богата е сбирката от старопечатни, редки, ценни и уникални издания. Ежегодно се набавят над 25 000 библиотечни единици и се обслужват повече от 36 000 читатели с над 1 160 000 библиотечни ­материали.

10. Наричат първите седем преподаватели на университета „Свети седмочисленици“ – като св. св. Кирил и Методий и техните ученици. Всички са европейски възпитаници, доктори на престижни университети – Лайпциг, Женева, Виена, Йена, Париж. Задачата им изглежда непосилна. Само 15% от българите са грамотни. На този фон Александър Теодоров-Балан, Димитър Агура, Любомир Милетич, Емануил Иванов изглеждат титани. Според Иван Шишманов носят либералната мисъл на Запада, но не се отказват от българското, борят се за равноправие в Европа.

11. Университетът внася европейски идеи. Идеята за равнопоставеност, намерила израз в обръщението „колега“ – равно и за професора, и за студента. Равнопоставеност за жената, която сяда в аудиториите, редом с мъжете. Далеч преди някои престижни европейски университети.

12. Днес СУ е най-големият и модерен учебен и научноизследователски център в България и обхваща 16 факултета с 92 специалности.

13. Факултетът по журналистика и масова комуникация  е един от 16-те факултета на СУ, като се помещава в първата университетска сграда в България на улица „Московска“ №49.

14. Приеманият за всеобщ студентски празник у нас 8 декември, който дълги години се празнува от всички студенти тук, независимо от кой университет са, всъщност води произхода си от Софийския университет и неговия патрон св. Климент Охридски. Още през 1897 г. се заражда идеята за празник на учебното заведение. Скоро след това, през 1902 г. Академичният съвет решава това да е Денят на свети Климент Охридски – 8 декември (по стар стил 25 ноември). Празнуването започва от следващата година и продължава до 1944 г. /тогава датата е заменена със 17 ноември/. През 1962 г. датата 8 декември отново е възстановена, като освен това се превръща в официален празник са всички студенти, а самият ден е обявен за неучебен. По думите на доц. Цвета Тодорова, уредник на музея на СУ, празникът е възприет като повод за студентски купони още през 60-те години с появата на нови ВУЗ-ове

15. Емблематичното заведение в Ректората – „Яйцето“, често повдига въпроси за произхода и първоначалното си предназначение. Има основание да се вярва на обширно поддържаната и защитавана теза, че приземното помещение е било предназначено за параклис – идея, която обаче не успяла да се реализира преди 1944 г., споделя пред „Капитал“ доц. Цвета Тодорова от Музея на СУ. През 60-те и 70-те години на пространството под елипсовидния купол все пак е намерено (малко ексцентрично) приложение – да бъде физкултурен салон, оборудван със съответстващата баня. „Яйцето“ поддържало здравия дух на академичната общност до края на 70-те, след което за кратко изпълнявало функциите на склад. Едва през 1984-а помещението приема вида, в който настоящите студенти го познават – като ресторант. В ,,Яйцето“ са се провежда срещите на първите български демократични неформални сдружения и определено и това място крие много интересни истории.

16. Малко познат музей под един от куполите на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ хвърля светлина върху мрака на далечни епохи. Музеят по палеонтология и исторична геология съхранява в своите колекции повече от 200 хил. фосилни екземпляра, скални образци и карти от България и съседните ѝ територии. Създаден е през 1965 г., а всички находки в музея са събирани с труда на много учени и преподаватели, свързани със Софийския университет.

17. Видни възпитаници на СУ са Йордан Йовков, Елисавета Багряна, Людмила Живкова, Борис Христов, Атанас Далчев, Димчо Дебелянов, Емилиян Станев, Даме Груев и още стотици. Сред носителите на почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Алма матер пък са както светила в световната наука, култура и политика, така и монарси. В списъка на 388-те са имена са от Иван Вазов, през Никола Тесла, до Умберто Еко, Михаил Горбачов и принц Такахито.

Честит празник, колеги! Пазете духа на Алма матер жив и жилав!

Виктория Йорданова