Спомняте ли си онези чорапи, които ви подари баба ви преди 3 години? Когато ги видяхте, пакетирани като коледен подарък, ентусиазмът у вас връхлетя. Толкова много искахте да видите какво се крие в опаковъчната хартия, че я разкъсахте на мига. Щом видяхте, че са чорапи, не просто се натъжихте, а ги захвърлихте и отказахте да ги ползвате или дори да им махнете етикета. Не беше това, което сте очаквали. Един ненужен подарък повече.

След като минаха празниците забеляза как чорапите си стоят все там в ъгъла и реши все пак да ги пробваш. Оказаха се топли и уютни и много по-полезни, отколкото предполагаше. Не бяха обикновени чорапи, бяха си твоите чорапи, които ще те топлят през зимата, ще ги носиш за късмет по време на изпит или на първа среща и ще си останат твоя символ за дом.

Ето това е и „Еразъм“. Разопаковаш ли целофана, вътре далеч не е толкова едностранно и забавно, не е вечен купон и пиене до сутринта. Наистина, не се шегувам.

„Еразъм“ е мястото, на което ще се запознаеш със себе си,

с вътрешните си дори детски желания и ще правиш точно това, което искаш, колкото и безсмислено да е то. В началото ще искаш да го захвърлиш в ъгъла, да се върнеш, защото не си си на мястото. Не разбираш хората, а и те не те разбират. Слизаш на гарата и си сам. Ама – наистина адски сам!

На следващата сутрин четирите бели стени очакват да ги направиш свой дом, да им придадеш своя характер и тогава идва въпросът – какъв е той всъщност?

Какъв е той, без да има кой да ти казва какъв да бъде? Без да си повлиян от родителите си, приятелите си или средата, в която си живял досега. Ето я и горчивата страна на подаръка – трудно е. Трудно е да се адаптираш, да се впишеш, да запазиш себе си и да отстояваш позиция. Трудно е, защото се запознаваш с части от себе си, които далеч не са ти любими, с демони, които си опитал да пренебрегнеш в уж забързаното ежедневие.

„Еразъм“ е подаръкът, който те среща с всичко, което не си искал.

Среща те със себе си и с другите. Доказва, че адът не са другите, ако адът вече не живее в теб. Разбираш, че сутрин пиеш кафе по навик, а не от необходимост и че закуската е най-важното ядене, само ако си пропуснал да напазаруваш предния ден. Разбираш и, че не всичко се върти около битовизмите. Че хората не са страшни, те са просто хора, които дишат, мислят и живеят подобно на теб. Съдят те много по-малко отколкото си представяш в главата си и всъщност си изцяло свободен да определиш собствения си път и да си носиш последствията от свободата.

Няма да развивам теории как това е пътуването на живота ми. Животът е едно голямо пътуване и „Еразъм“ е една част от него. Колко важна е тази част е въпрос на личен избор до каква степен ще позволиш на „Еразъм“ да достигне до теб в дълбочина, да те изправи на нокти и да те попита – а кой си ти всъщност?

„Еразъм“ не е пътуване извън страната ти. То е пътуване навътре към теб.

Не в душата, а в най-прашните кътчета на твоята същност. Там, където скоро не си бил, ако изобщо някога си ги посещавал. Ако не ми вярвате, си представете следната ситуация – пътувал си 10 часа с 35 килограма багаж, пристигаш на непозната гара, където никой не те познава, не знаеш къде се намира стаята ти и не знаеш дори как да произнесеш името на улицата ти.

На следващата сутрин от прозореца си виждаш форми на сгради, които до момента си гледал само по филмите, а стомахът ти е по-празен и от главата. Не просто не знаеш накъде да тръгнеш, а не ти се излиза изобщо. Стаята ти се вижда единственото безопасно място, защото иначе има вероятност да се изгубиш. Ето в този момент се намираш.

„Еразъм“ се превърна в онези чорапи, които ме топлят през зимата, която повече прилича на пролет и се превърна в източник на уют.

Повярвах, че мога и сама. Че всеки може сам и трябва да опита, да се предизвика, да се провали и пак да опита. В началото исках да захвърля чорапите в ъгъла, защото не беше подаръкът, който очаквах. Като махнах целофана, вътрешността обаче ми хареса. Тя е просто огледална на твоята собствена. И това е най-ценното в подаръка – не се страхувайте от несигурностите, не се срамувайте от недостатъците и не се крийте от дълбочините. Не си струва.

Никол ПАНКОВА