Или как една фондация превърна паметник на културното наследство на ЮНЕСКО в джамия, а светът го „преглътна“

---

Соломоне, аз те надминах!

Тези думи произнася Юстиниан I при освещаването на храма „Св. София“, „Църква на светата Премъдрост Божия“, на 27 декември 537 г., символизирайки величие ненадминато цели 1000 години. Построена през 360 г. и опожарена по време на бунтовете в Константинопол в защита на Йоан Златоуст, възстановена и отново опожарена през 532 г. по време на въстанието „Ника“, организирано срещу самия император Юстиниан I.

Земетресения, пожари, иконоборство и  кръстоносни походи

оставят следи по храма през следващите десетилетия. На 29 май 1453 година, спазвайки обичая, султан Мехмед II оставя града на разположение на войската си в продължение на три дни. Ограбена и поругана, църквата е превърната в джамия, сдобивайки се през годините с минарета в югозападния и североизточния ъгъл, султански трон и тюрбе,  позлатен полумесец под главния купол, медресе /ислямско училище/, имарет /място, на което се раздава храна на бедните/, библиотека и фонтан за ритуално измиване.  Голяма част от мозайките са скрити, а по колоните са поставени огромни медальони с имената на Аллах  и Мохамед. През 1934 г. с декрет на Кемал Ататюрк джамията е обявена за музей, като всички промени са запазени.  

Днес този декрет е обявен за незаконен

от Турския висш съд, а музеят е отново действаща джамия. Фондацията за опазване на исторически обекти /Дианет вакъф/ в Турция обявява подписа на Ататюрк за фалшив и настоява за възобновяване статута на джамия. Подобно искане Фондацията отправя през 2005 г. и 2016 г.

Длъжни сме да отбележим, че след опита за държавен преврат в Турция на 15 срещу 16 юли 2016 г. са арестувани близо 2 745 съдии и прокурори, обвинени в съпричастност с Хизмет, което е неофициално наименование на турското социално и политическо движение, особено активно в образователната сфера и диалога между религиите. За водач на движението е смятан Фетулла Гюлен /ФЕТО/, който не одобрява комбинацията между исляма и тероризма.

Според Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на световното културно и природно наследство, терминът „културно наследство“ включва:

1. Паметниците: архитектурни произведения, скулптури или монументална живопис, археологически елементи или структури, надписи, пещери и групи от елементи с изключително световно значение от гледна точка на историята, изкуството или науката;
2. Ансамблите: групи от отделни или сборни конструкции, които поради своята архитектура, своето хармонично единство или своята интеграция в околната среда имат изключително световно значение от гледна точка на историята, изкуството или науката;
3. Забележителните места: човешки творби или произведения, създадени съвместно от човека и природата, както и зоните, включително и археологичните обекти с изключително световно значение от гледна точка на историята, естетиката, етнологията или антропологията.

А според декларацията за толерантност-

тя е важна в съвременния свят. Ние живеем във век на глобализация на икономиката и все по-голяма мобилност. Всеки регион е многолик и затова ескалацията на нетърпимост и конфликти потенциално застрашава всички части на света. От такава заплаха не можеш да се заградиш с национални граници, тъй като тя носи глобален характер.

Светът посрещна с възмущение и съжаление решението на Ердоган. ЮНЕСКО започна проверка, но ще успее ли или просто ще  извади вече действащата джамия от списъка на Световното културно наследство. Щатите, които бяха най-големият спонсор на ЮНЕСКО, призова храмът да запази статута на музей. Руската православна църква обяви, че не разбира мотивите за превръщането на храма в джамия. А Гърция… Гърция…

По-добре да не знаем какво би предприел наследникът на византийците, предвид последните пререкания на двете страни за границите в Средиземно море.

Днес, десетилетия след османското величие, нещо превръща спомените в реалност. ФЕТО  или Дианет вакъф ще успеят ли да съживят ужаса на колосалните битки между две религии. Едната създадена, за да организира преврат, а другата – за да набира средства и да контролира тяхното „вероизповедание”. 100 години след ужаса, който ще роди първия фюрер на Европа в борбата си за чиста раса, ще се започне ли борбата за чистата вяра. Или тя вече е покосила Континента и чака само финалния марш. А Светът преглътна загубата на поредната си културна ценност и я подари на безумие, каквото познава само войната между боговете.

Днес ги няма битките при Константинопол и Поатие.

Днес се надяваме Соломон да чуе: „ТОЛЕРАНТНОСТ!”.

Виргиния СИМЕОНОВА