След 16 часа път нашите младоженци „свиха гнездо“ в сърцето на Будапеща. Време е за същинските медени дни. А те, оказва се, буквално са по-сладки от мед.

Няма да си криви душата и ще ви кажа, че пътуването толкова ни беше уморило (а и се успокоявахме допълнително с това, че още е много топло навън за разходки) и все пак решихме да поспим малко, преди да покорим централните части на града. И така, по залез тръгнахме по улиците на дунавския град.

Оказа се, че „център“ е много широко понятие и така от апартамента ни в центъра, трябваше да вървим около половин час, за да стигнем до същинския център. Освен уморени, бяхме и гладни, както може сами да се досетите. Наши приятели скоро бяха посещавали града и ни казаха за няколко места с вкусна храна, които задължително да посетим. Не стигнахме до тях, защото по път видяхме една крафт бирария, в която предлагаха и страхотно изглеждащи бургери.

До края на престоя ни, всяко хранене беше от различна кухня и смея да кажа, че в Будапеща няма лошо място за храна

Или поне ние не намерихме такова.

Напълнихме стомасите и мудно закрачихме към улицата, минаваща покрай реката. Тогава осъзнахме, че дунавската перла свети най-силно през нощта, буквално и преносно. В светлините на града имаше нещо магично. Начина, по който те се отразяваха във водата носеха усещане за стил, не бяха силни, бутафорни, цветни или искрящи, а по един деликатен начин подчертаваха и без това забележителната унгарска архитектура. Разходката ни приключи с най-вкусните френски макарони, които бях опитвала през живота си. Още един съвет, ако пътят ви някога стигне до Будапеща, потърсете малката сладкарница с име Sugar, каквото и да опитате – няма да сгрешите.

Следващата сутрин започна с ароматно кафе от кафеварка, която стопанинът беше подсигурил в апартамента ни. Ще избегна подробностите, защото иначе историята ми има опасност да стане прекалено дълга и отегчителна и ще споделя само най-интересните неща, които се случиха през останалите два дни, преди да си тръгнем. Най-забележителното в града за нас беше архитектурата, огромни, величествени, внушителни сгради дебнеха зад всеки ъгъл. Лицата на хора, а понякога и целите им фигури, бяха позиционирани върху покриви, навеси, колони и въобще където можеше да се разположи човешко тяло. Местните не бяха много любезни. И – за съжаление,

за всеки въпрос, зададен на английски, получавахме размахване с ръка и ядосана физиономия

Храната. Както ви казах, храната в града беше страхотна! За пръв път ядохме корейско и ооо… Какво бях чакала до този момент, не знам, но тази храна беше божествена!

Разбира се, не пропуснахме да опитаме и няколко традиционни ястия, гулаш и нещо с пилешко, чието име не помня. Дори скритото прозорче с гироси, което почти подминахме, не успя да ни разочарова.

На първия ни пълен ден в града за цял ден успяхме да видим две забележителности, без да спрем да ходим – Парламента, който остана любимата ни сграда и Църквата на Матиаш. Още един съвет, освен ако не искате да страдате от жестоки болки в краката, докато се мъчите да посетите всички 27 обекта, препоръчвани от туроператорските агенции, вземете си билет за автобусите Hop-on, hop-off. В края на първия ни ден там ние решихме да направим именно това. Така, на следващия успяхме да обиколим всички тези места, за които ви споменах преди малко, да слезем от автобуса и да ги разгледаме, а след това да си хванем друг автобус и да продължим към следващата дестинация.

Следва продължение…