Вървя по поредната заледена софийска улица и се сковавам от студ. Усещането е сякаш пробождат с нож сърце, сякаш стара любов се появява зад ъгъла и всичко се свива на кълбо. Сякаш не ти дават да дишаш и са хванали с все сила гърлото ти, надявайки се да издъхнеш в ръцете им.

Когато температурите минават в режим “Минус”, единственото спасение е споменът за топло място с топли емоции. Или просто една топла песен, която може да „вдигне градуса“. А какво по-топло от гръцката песен? 

Затварям очи и се потапям в спомена за нея. Тя, която се вкопчва в душата на човек. Тя, която излиза с меките си тонове и щастливо настроение на талази от уличния музикант край плажа.

А бендът зад него е морето

което припява сърдечно с ударите на вълните в пясъчните брегове. 

Спомням си за нотите на вятъра, които се докосват нежно до кожата и неусетно я освежават. А сега, в студения януарски ден, точно тези ноти биха стоплили всяко прескачащо от минусовите температури сърце. 

Сещам се за красивия глас на плахите вълни, който се разнася и гали всяка клетка в тялото точно като онези гласове, които те карат да затвориш очи и тембърът им да те разведе из дебрите на собственото ти съзнание. 

В тон с песента на музиканта, с оркестъра море и гласа на вятъра, си спомням за онези пламенни и нестихващите гръцки разговори, които – подобно на симфония,

умножават всяка единица удоволствие по 100

Напевната дикция и емоционални ударения карат сърцето ти затупти в лесно познаваемия гръцки ритъм и отново да се стопли, дори когато навън властва Големият сечко. 

Неусетно съзнанието ти отново е част от музикалната картина на всяка улица, всяко заведение, всеки плаж. Движиш се заедно с всичко около теб в един нестихващ танц, който някак е намерил скрито място от пространствено – времевата линия на реалността. 

Отварям очи и отново вървя по софийските заледени улици. Но ми е топло. Може би, защото си тананикам горещата гръцка песен.

Алекса КОШУТОВА