Какво можете да направите за 3:50 минути? Да прочетете една статия, да се облечете за работа, да изпушите една цигара, да изслушате една песен? Днес ще си поговорим с едно момче, което за 3:50 минути стана световен шампион.

Преди дни той спечели световното първенство за хора с физически увреждания, което се проведе в Дубай. Пробяга разстоянието за време от 3:50.87 минути, с което постави нов рекорд на световните първенства за хора с физически увреждания и нов европейски рекорд. Християн ни споделя, че вече го спират хора по улицата, за да го поздравяват, а на въпроса ми: „Чувстваш ли се известен?“ той скромно отговори: „Ако можех да го избегна – щях. За мен това не е толкова привилегия, колкото отговорност. Когато хората те разпознават, ти си отговорен за примера, който ще им дадеш.“ За шампионите на пистата и извън нея в следващото интервю разговаряме с Християн Стоянов.

Цветелинка: Първият ми въпрос е малко предизвикателство. Понеже бързината е твоята сила, можеш ли за 15секунди да изброиш възможно най-много неща за себе си?

Християн: Хм, това го правих на едно друго интервю. Нека опитам отново.

Цветелинка: Старт!

Християн: Ами… лекоатлет, параолимпиец… студент в Софийски университет, от Габрово..

Цветелинка: Край! Не стигнаха за всичко, а?

Християн: Всъщност стигат.

Единствено щях да добавя, че обичам Ели.

Цветелинка: Започваш да представяш себе си с това, че си лекоатлет. Кажи ни две положителни и две отрицателни неща, на които те научи спортът.

Християн: Нека започнем с хубавите. Първото е, че ме научи на търпение, а второто –  дава ми вярва в моментите, в които дори аз не вярвам в себе си. За лошо нещо, единственото, за което се сещам, е че се преуморявам понякога, но това е в реда на нещата.

Цветелинка:  Другото, което ни каза в своето 15-секундно представяне е,че учиш в Софийски университет. За хората, които не знаят, ти си студент трети курс „Връзки с обществеността“. Как се виждаш след десет години – в сферата на спорта или в сферата на твоето образование?

Християн: След като приключа със спортната си кариера определено се виждам в сферата на това, което уча в момента. Определено ми харесва това, което уча. Всъщност не е толкова важно къде и какво учиш, а колко усилия полагаш.

Цветелинка: Както ти споменах нашата медия е студентска. Ти си човек, който активно тренира, ходи по лагери и състезания, пътуваш много, имаш хобита, приятелка, приятели и въпреки това  си взел всички изпити досега.  Какво би казал на студентите, които все не са доволни от университета ?

Християн: Просто трябва да знаеш какво е нужно, за да продължиш напред. Учете това, което смятате за полезно и което ще ви потрябва.

Няма смисъл да се лутате в лекции и записки.

Цветелинка: Спомняш ли си кога за пръв път отиде да тренираш?

Християн: Ами първата ми тренировка беше е 7-и клас. В началото на лятото нашите ме заведоха на стадиона. Не помня какво точно се обърка, но втората ми тренировка беше чак след три месеца. Тогава вече знаех, че това е нещото, с което искам да се занимавам. И така всеки ден.

Тук включвам и един въпрос към приятелката на Християн – Елена, която беше с него по време на интервюто.

Цветелинка: Един въпрос и към теб, Ели. Как се живее със спортист?

Елена: Животът с него е на бързи обороти. Факт е, че го няма по много време и че ми липсва. Също така знам, че трябва да отсъства, за да постигне целите си. Напълно го подкрепям във всяко негово решение.

Цветелинка:  На нея (Елена) ли първо звънна, когато спечели световното първенство?

Християн: Всъщност не звъннах на никого, защото роуминга в Дубай е скъп (смее се). Направих си видео съобщение и й го пратих в WhatsApp. Тя е човекът, който – когато аз не съм в състояние да се грижа за себе си, се грижи за мен.

Цветелинка: А кой е Християн извън спорта? Какво обичаш да правиш?

Християн: Като се замисля, май няма Християн извън спорта. За да си професионалист, трябва да мислиш за това през цялото денонощие – от кога и какво ядеш, кога е време за тренировка и кога за почивка. Няма моменти, в които съм изцяло извън спорта. Все пак, едно от хобитата ми е фотографията. Обичам да снимам красиви пейзажи.

Цветелинка: Ти си роден в Габрово и там е започнал твоят спортен път. Има ли условия в по-малките градове за развитие на спорта?

Християн: Честно казано – да. Вече почти навсякъде има условия децата да започнат да тренират, защото в началото дори не е необходимо толкова.

Цветелинка: Когато човек има талант и се запали по спорта, започват лагери и състезания, подготовка. Държавата помага ли финансово на спортистите?

Християн: Абсолютно на 100%. В България в момента голяма част от спортистите разчитат изцяло на държавата. Това също е проблем. Няма как да се покриват толкова разходи единствено от държавния бюджет. Всъщност най-големият проблем у нас е липсата на спонсори.

Цветелинка:  Ред е и на най-клиширания въпрос към всеки спортист – какви цели си поставяш?

Християн: Тъй като наистина съм отговарял вече доста пъти относно моите цели в професионален план, ще отговоря за целите ми в личен. Искам да наблегна върху моето изграждане като личност. Искам да обогатя общата си култура, в момента уча и чужд език.

Цветелинка ЦВЕТАНОВА