Здравейте, приятели! Пак съм аз – вашата аниме, манга, кимбап и всичко азиатско маниачка Момо! В днешното си писание няма да говоря толкова за изживявания, колкото за правила. 5 „златни“ правила за „новобранци“, поели към Япония.

Не, не всички харесват правилата, но те помагат за развитието на обществото и са нужни, за да се поддържа една спокойна атмосфера. Затова и при всяко свое пътуване обичам да проверям какво е редно да се прави и какво – не чак толкова. В този си пост ще изредя топ 5 на правилата, които според мен трябва да се спазват, когато отидеш за пръв път в Япония.

1. Не забравяй, че не си сам

Японците още от ранна детска възраст биват възпитавани, че трябва да мислят за останалите, тоест трябва внимателно да подбират думите и действията си, за да не наранят или обидят събеседника си. В същото време те трябва да имат добро усещане за мястото си в пространството и обществото. Това означава да не навлизат в чуждото пространство, да не пречат на други да минават и да не ги бутат или настъпват.

Затова моят първи съвет е: не забравяй, че не си сам

Когато пътувате, замислете се: дали не влизате в личното пространство на някого? Дали музиката ви не е твърде силна? Или може би бутате някого с раницата си? В последния случай е редно да свалите чантата пред краката си, защото така се освобождава място. На тръгване пък не забравяйте да погледнете къде сте застанали: на повечето станции има начертани линии или нарисуван номер, пред който ще се отвори вратата на мотрисата. Наредете се там преди влизане, а не отстрани. Ако спазите тези простички заръки, пътуването ви ще е значително по-спокойно и по-малко хаотично.

2. Храненето или как да не изглеждам като животно на масата

За голяма част от приятелите ми е малко страшно да се храниш с клечки. Било странно, било неудобно, трудно е да се научиш. Ако и вие сте от този тип хора, то нека ви успокоя: няма ресторант, в който да не предлагат вилици, лъжици и пр. Ако все пак решите да си изкривите пръстите, за да се храните с клечки, то трябва да знаете: клечките не се забиват по никакъв начин в храната. Това е голямо „No, no”, както казват американците.

Причина за това е, че клечките се поставят забучени вертикално единствено по време на погребение

Извън това, тази им позиция носи лош късмет. Ако искате да ги оставите, за да пийнете вода например, то трябва да ги разположите една до друга хоризонтално върху малък съд, пригоден специално за клечиците. Ако нямате такъв, то няма проблем и да ги оставите върху купата, но не трябва да се пресичат. С тях не е редно да се ръкомаха, сочи и не трябва да ги ближем или дъвчем. Ако видите някой японец да го прави, не следвайте примера, защото това са лоши маниери.

3. Влизане в джунглата или градския транспорт

Общественият транспорт в Япония не е лесна работа. Никой не го разбира, дори самите японци, както ми беше казала моя приятелка японка. Причина за това е, че железопътните линии в страната се обслужват от няколко компании и е трудно да се запомни коя къде ходи. Метрото в мегаполисите пък е още по-заплетено, тъй като в повечето случаи то има директна връзка с влаковете.

Освен ако нямаш опит или не си местен, няма как да разбереш на какво точно се возиш – влак или метро

Затова и моят съвет е при пътуване предварително да свалите схема на линиите в града/градовете, който/които ще посетите. За по-лесно можете да влезете в сайтовете на конкретните компании (има ги на английски език) и оттам да намерите необходимата информация. Случва се обаче човек, дори да има тази информация, да се обърка някъде по линиите. Какво следва да направим тогава? На всяка станция, точно на входа/изхода, можете да видите служител в кабинка. Независимо дали ще го попитате на развален японски или английски, то той ще ви помогне да се ориентирате. В краен случай, може дори да ви помогне да купите билет от машината за билети, както стана преди време с моя приятелка от Белгия. Японците са дружелюбни и както споменах, научени са да мислят за другите.

4. Позволено ли ми е да говоря в градския?

При първото си посещение в Япония изрично ме бяха предупредили, че в градския – и дори в асансьорите – е абсолютно забранено да се говори. Три години по-късно разбрах, че това не е вярно. „Разкритието“ се случи една ранна сутрин, когато пътувах за лекции, и чух две момичета да говоря на висок глас. Попитах тихо приятелката си японка дали това е разрешено и тя с ококорени очи ми отвърна: „Защо да не е?“. Да, разговорите са разрешени, но не трябва да са на висок глас, защото както споменах, не сме сами в градския.

5. (Не) бъдете себе си

Наистина се постарах да не оставя най-важното за накрая, но изглежда винаги така се случва. Ако трябва да съм откровена, ще кажа, че мога още много да се изливам за правилата в Япония. Самата аз се чувствам комфортно, когато ги спазвам, и ми се е случвало да оставам шокирана от нормите на поведение в собствената си страна. Да, тези норми са важни, където и да отидеш, но бих искала да изтъкна следното: не забравяйте откъде сте дошли. Няма по-лошо чувство от това да изживееш културен шок в родината си. Чувстваш се като предател. Затова и осъзнах, че с правилата човек не трябва да се престарава. Бях стигнала момент, в който приятели ми казваха, че се държа „като японка“, а това не е целта. Не забравяйте идентичността си, корените си. Българите сме топъл народ, гостоприемен, тъй че – да, на моменти ще сме шумни, на моменти ще се смеем по-високо от приемливото, но това сме ние. И не трябва да се притеснявате да го покажете.

Винаги мислете за хората около вас, но и не забравяйте кои сте, защото това ви прави уникални, интересни и… вас си, а в крайна сметка, никой не може да ви замести. И още нещо: при пътуване опознаването на чужда култура е двустранно – не само вие научавате нови неща, но и хората срещу вас. 😉