13 ноември, зала 13, ФЖМК. Място за фатализъм няма – само за разгорещен дебат. Има ли бъдеще журналистиката? Обречена кауза ли са качествените разследвания в България? Ще загинат ли вестниците и телевизията, погълнати от Интернет? Журналисти, преподаватели и студенти търсиха отговор и на невъзможния въпрос – ще кривне ли в правия път българската журналистика.

„На мушката“ на студентските въпроси този път бяха разследващите журналисти Генка Шикерова, Росен Цветков (bTV), Росен Босев (в. „Капитал”), Иван Рачев (в.„Банкеръ”) и Виктор Иванов (в. „24 часа”). Дискусията под надслов „Бъдещето на журналистиката“ се организира за 4-и път в последните две години от катедра „История и теория на журналистиката“, а модератор този път бе доц. д-р Луливера Кръстева.

„Рецепта“ за разследване

Как са проходили в професията, какви спънки са имали и кои са горещите следи, по които работят, разкриха журналистите пред студентите. Генка Шикерова разказа за последното си разследване, съвместно с Антикорупционен фонд, за случая, известен в медиите като „Златната локва“. Журналистката и фондът тръгват по следите на фирмата „ПиЕфСи“ ЕООД, на която държавата възлага да извършва дезинфекция на превозните средства на граничните пунктове с Турция и която в рамките на 5 години увеличава приходите си над 5 пъти.

За тримесечния си престой в Америка и разликите между българската и американската журналистика сподели Росен Цветков. Като основен контраст той отчете различния подход при разследванията на щатските репортери и по-голямото финансиране и подкрепа, които колегите зад граница получават от държавата и обществото.

Шансовете, които дигиталният свят дава на журналистите, за да разследват, е темата, която повдигна Росен Босев. „Днес разследващата журналистика е няколко стъпки напред пред правоохранителните органи, така че – не мисля, че трябва да губим кураж, защото – в крайна сметка – България е златна мина за разказване на истории.“

Не се предоверявайте на информатори и Google

Попитани за това, откъде получават информацията за разследванията си и дали заплащат за нея, гостите на дискусията посъветваха бъдещите си колеги на първо място да внимават. Като златно правило при работата журналистът винаги трябва да провери какъв човек е информаторът и едва след като проучи личността му, да прецени собствената си облага и „кярът“ на източника, обясниха опитните професионалисти. Според Виктор Иванов, в 90% от случаите представящите се за изформатори, които сами се свързват с репортерите, имат финансова облага от това разкритията да излязат наяве. „Когато си изясните кой ви търси и защо ви търси, ще прецените и дали си заслужава да пишете съответния текст“, подчерта той.

„Имайте предвид, че светът не започва с Google, предупреди пък Иван Рачев. „Питайте по-опитните си колеги, защото те ще ви кажат някой трик, който вие няма как да се сетите.

Ще ви обяснят къде да сложите една запетайка, за да не бъдете осъдени

Информацията не се е появила с Google– така че, изгубете време. Отидете в Народната библиотека и се опитайте да разберете всичко за проблема и героите в него. Не си мислете например, че лошите новини, които се пишат за мен, са меродавни.“, бе съветът на журналиста от „Банкеръ“.

Бъдещето – TikTok vs. телевизията

Дали традиционните медии ще останат такива, каквито ги познаваме, бе въпрос, който живо вълнуваше студентите в зала 13. Журналистите се обосноваха, че печатните издания ще продължат да съществуват, защото са ценен преносител на информация, а отличителното им качество е невъзможността съдържанието на текстовете да бъде променено.

Тенденцията е обаче медиите да се концентрират върху все по-кратки и по-кратки новини заради младата аудитория, която няма време да чете или не се интересува от дълги коментари и анализи. Росен Цветков сподели, че медиите в САЩ вече са започнали да преформатират текстовете си според нуждите на читателите и започват продукцията на кратки видео новини. Някои чуждестранни медии дори са се ориентирали към разширяване на съдържанието си в новата социална мрежа за кратки музикални клипчета TikTok.

Гостите също бяха единодушни, че телевизията няма да изчезне – за голяма част от населението в България тя все още е най-предпочитаната масмедия. Проф. Здравка Константинова се включи със скептично мнение по отношение на младежката аудитория с констатацията, че тя не гледа и не се интересува от телевизия, но веднага беше прекъсната от Иван Рачев. „Младите кога са гледали телевизия по наше време?

Всеки бързаше да се прибере в 8 часа за „По света и у нас“

Няма да са млади, ако гледат телевизия.“, шеговито обясни той.

Утопия ли са студентските медии?

„В България има над 50 университета. Защо няма единна студентска медия?“, попита още проф. Константинова. От публиката й отвърнаха, че университетската телевизия „Алма Матер“ беше промотирана като възможност за младите по-скоро да станат известни и да носят кафе на шефа си, отколкото като поле за изява и учебна платформа на студентите. Гостите на дискусията посъветваха учащите да не разчитат на университета да им помогне в създаването на студентска медия и се обосноваха с това, че днес, благодарение на телефоните и модерните технологии, всеки човек може да направи репортаж, да напише статия и да я качи във всяка онлайн платформа, „въоръжен“ само със смартфона си.

Виктор Иванов се аргументира с т. нар. „гача лайф“ – доказателство, че днес дори 10-годишните деца си разказват истории в Интернет. Генка Шикерова пък призова младите да не търсят лесна известност, а да наблегнат върху създаването на качествено и смислено съдържание.

Приспаната гражданска съвест

Защо властта остава глуха за добрите разследвания – въпрос на ас. Ралица Ковачева – даде тласък на дискусията преди финала. Доц. Мария Нейкова се включи с пример от Румъния – пожарът в дискотека, който „запали“ гражданското недоволство и сравни реакцията на румънското общество – осъзнало, че корупцията убива, с тази на българското. Виктор Иванов пък си спомни за протестите срещу правителството на Бойко Борисов и екскмета Кирил Йорданов от 2012 г. и самозапалилия се варненец Пламен Горанов. Там „гневът от площадите“ не доведе до качествена промяна – на извънредните местни избори в морската столица хората отново гласуваха доверие на ГЕРБ.

„Според мен между обществото и медиите се е отворила много голяма пропаст“, откровен бе на финала Росен Босев.

Пропаст, която ние, бъдещите журналисти, имаме шанса да запълним.

Снежина ПАШИНОВА