Едва ли има по-добър начин да отпразнуваш „Нощта на театрите” от обиколка на Народен театър „Иван Вазов” – особено, ако твой „екскурзовод” е лъчезарната актриса Гергана Змийчарова. Готова за действие, тя посреща групата за 11:00 на 16-ти ноември с широка усмивка на лице, която не сваля час и половина.

„Нощта на театрите” е специално време-и-пространство, което „прекрачва своите собствени правила и въвлича хиляди почитатели и зрители.” Зад идеята на този културен феномен стои французойката Елеонора Роси. Пилотното издание на проекта се състои през 2008 г. в Хърватия. Поетапно в инициативата се включват и други страни, между които и България.

За една нощ – или две, три – градовете се превръщат в сцени и се разгръща артистичната страна на живота. Тази година можем да се „разходим” по тази сцена на 16-ти ноември. Защо не и по сцената на Народния театър, достъпна за посетители този уикенд?

Гергана Змийчарова започва своята беседа именно във фоайето при служебния вход, където се намираме.

„Оттук влизат и излизат всички актьори и работници на Народния театър, не от главния вход. Ако искате да вземете автограф от свой любим актьор, изчакайте го да мине оттук след представлението.“

От нея научаваме, че в театъра работят 185 актьори, 65 от които щатни. 780 души могат да се наслаждават на постановка, изиграна на голямата сцена, а на камерната сцена и сцена „Апостол Карамитев” – съответно 135 и 88.

Насочваме се към южното – „мъжкото” – и северното крило, отредено за дамите. Актрисата шеговито подхвърля, че са разделени „като в манастир”.

Минаваме покрай съблекалните на знаменити имена като Владимир Карамазов, Юлиан Вергов и Руси Чанев и стигаме до първа съблекалня – тази, която Гергана Змийчарова дели със София Бобчева и където преди се е приготвяла Виолета Гиндева. Всъщност, споделя ни Гергана, това не са съблекални:

„Винаги ми се струва смешен въпросът „Къде са ви съблекалните?”, защото всъщност ние им казваме гримьорни. Във всяка има по едно диванче, на което в рамките на два часа актьорите имат възможност да си починат.“

Отбиваме се и при фоайето, където артисти чакат за своя ред, като наблюдават какво се случва на сцената или слушат за подадена реплика. Успяваме да се вмъкнем в стаичката с реквизит, където всичко е прилежно подредено. Това е много полезно, тъй като всеки актьор отговаря за собствения си реквизит.

„В театъра не играят само актьорите – всичко, което се появи на сцената, „играе”.“

Най-интересната част от обиколката е стъпването на голямата сцена. Нашият „гид” ни разказва за всички задкулисни съоръжения като завесите, „колите”, релсите, какви са техните функции и как се задействат. Но тъй като това е твърде много информация, ние слушаме с интерес, докато се любуваме на гледката към местата в публиката, специално двете в жълт цвят – това на Иван Вазов и на Иван Шишманов.

Не успяваме да разгледаме камерната сцена, тъй като я подготвят за представление, но – за щастие – сцена „Апостол Карамитев” е на наше разположение. Актрисата ни разказва, че това е бивша репетиционна, която от 1992 до 2000 г. е дадена на театър „Сфумато”.

„Всъщност точно тук възниква театър „Сфумато”.“

Не пропускаме и гардеробната, отново разделена на мъжка и женска според образите, които се играят. Надписаните сектори позволяват на момичетата, които помагат, или на самите актьори да открият бързо костюма за предстояща постановка. А стената с обувки е осъществена мечта за всяка актриса, която иска да разбере как ще изглежда героинята й на токчета.

Завършваме приятната обиколка на втория етаж, където разглеждаме макет на театър „Основа” – предшественикът на Народен театър „Иван Вазов”. Научаваме и защо има спор относно точната година, поставила началото на театъра:

„През 1904 г. са положени основите на театъра. Започва строеж на стойност 1 500 000 лева. 1906 г. е поставена върху завесата с жар-птица на голямата сцена – тогава е завършен строежът и сградата отваря врати. А една година по-късно – през 1907 г. – се състои първата премиера в новия театър. „

„Въпреки че по това време студентите в СУ се смятат за част от интелигенцията на столицата, те не са поканени на премиерата. Затова на 3-ти януари група студенти пресрещат каляската на Фердинанд и го освиркват и замерят със снежни топки. На следващия ден е издаден указ, според който Софийски университет „Св. Климент Охридски” се затваря за 6 месеца. В резултат на това Иван Шишманов – министърът на народното просвещение – си подава оставката.“

Всяка година обиколката на Народния театър в „Нощта на театрите” събира хора от всякакви възрасти, които искат да разберат какво се крие зад кулисите на един от символите на София. Посещението става само чрез онлайн записване, но пък е интересен начин да прекараш своя уикенд. Най-добре е да се присъства поне на две обиколки, тъй като при всяка се разглеждат различни части от сградата.

През 2018 г., за сметка на сцена „Апостол Карамитев“, успяхме да седнем в ложите и да получим съвети от гримьорите в театъра. Също така голямата сцена бе по-свободна и добре осветена за разлика от днес. Но, разбира се, това зависи от деня и постановката, която ще се играе.

Тази година обиколките се състоят на 16-ти и 17-ти ноември от 11:00, 11:45, 12:30, 13:15, 14:00, 14:45, 15:30 и 16:00. Но – имайте предвид за догодина, препоръчително е да си запазите място 1-2 седмици по-рано, защото групите бързо се запълват.

Иванела ЩЕРЕВА