Днес си говорим за едни особени хора. Те са там, когато се раждаме и взимаме първата си глътка въздух. Те са там – и когато умираме. Те са там, за да ни помагат и да ни вдъхват живот, когато най-много се нуждаем от това физически, а понякога и психически. От „Осанна!“ до „Разпни го!“ пътят е особено кратък – може да го потвърди всеки български лекар. Моята събеседничка се казва Росица Иванова, на 25 години, родом от София и е последна година студентка по медицина. В следващите редове ще прочетете едно искрено и много човешко интервю за радостите, болките и мотивацията на един завършващ лекар.

Прочетете повече