„Нежността е новият пънк“ – провокативното мото на „Киномания 2025“ вече звучи като обещание. Три седмици, 55 филма и безброй причини да напуснете стрийминг услугите и да потърсите магията на голямото платно. От 13 до 30 ноември столицата се превръща в кинематографична дестинация, където Кан, Венеция и Берлин идват при нас – с филми, които ухаят на прожекционна премиера и аплодисменти под звездите.
Прочетете още „Киномания“: Кои филми заслужават вниманието ви?
Когато на 1 ноември отбелязваме Деня на народните будители, обикновено си спомняме за Паисий Хилендарски, който е пътувал из България с ръкопис под ръка, или за Васил Левски, който е изграждал революционна мрежа градче по градче. Историята ги помни като изключителни фигури, но всъщност те са били обикновени хора, които са избрали да не мълчат във време, когато мълчанието е било по-безопасно. Днес, когато разполагаме с интернет, социални мрежи и достъп до световни платформи, може би си мислим, че будителството е станало по-лесно. Истината обаче е по-сложна – екосистемата от хора, които се опитват да ни държат будни, наистина е по-богата, но „машината за приспиване“ също се е усъвършенствала и работи с невиждана досега ефективност.
Представете си това: 1994 година, филм за затворници излиза в кината и е пълен провал. Събира жалки 16 милиона долара при бюджет от 25 милиона. Хората дори не знаят как се произнася името му – наричат го „Shimmy Shimmy Shake“ или „Scrimshaw Reduction“. Излиза в същия ден като „Криминале“ и се конкурира с триумфиращия „Форест Гъмп“. Изглежда като край на историята, нали?
Прочетете още „Изкуплението Шоушенк“: От касов провал до най-обичания филм
Всяка седмица България губи около 10 души на пътищата, а статистиката ни поставя на второ място в Европейския съюз (ЕС) по смъртност при пътни инциденти. През последните години парламентът прие редица промени в законодателството, поставиха се стотици нови камери за контрол на скоростта, а глобите се увеличиха значително. Въпреки всички тези мерки, резултатът остава непроменен. Проблемът явно не се крие в липсата на правила и наказания, а в начина, по който цялата система функционира или по-точно – не успява да функционира ефективно.
Z Generation 